Решение № 14147 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7784/2009 г.

Решение № 14147 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7784/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационни жалби от Калина Тодорова Божкова чрез пълномощника й - адвокат Станислав Славов и от областния управител на Варненска област против решение № 467 от 24.03.2009 година по адм. дело № 2715/2008 година на Варненския административен съд. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 година за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на кв. "Виница", община Варна в частта й относно имот № 780. Релевират доводи за процесуална недопустимост на решението, като постановено по просрочена жалба и за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на касационните жалби. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се, че жалбоподателката в първоинстанционното производство е ползвател с приключена трансформация на правото на ползване в право на собственост, поради което с плана на новообразуваните имоти следва да й се отреди ползваният имот. На второ място излага доводи за неоснователност на жалбата на областния управител в частта й, в която се оспорва присъждането на разноски, тъй като такива са поискани от пълномощника на жалбоподателката в писмената защита. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Стефка Великова Симеонова и Мария Великова Симеонова-Вълчева против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 година на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на кв. "Виница", община Варна в частта й относно имот № 780. Твърдели са, че са собственици на имота по силата на нотариален акт № 168 от 3.08.1995 година, който са приложили към жалбата. Преди подаване на жалбата са поискали по реда на чл. 161, ал. 1 от АПК възстановяване на срока за обжалване. Стефка Великова Симеонова е изложила, като причини за искането си отсъствие от страната за периода от 21.06.2008 година до 24.08.2008 година. Установила е обстоятелството с приложено копие от задграничния си паспорт. При разглеждане на искането за възстановяване на срока, съдът е взел предвид факта, че заповедта на областния управител е обявена в Държавен вестник, бр. 57 от 24.06.2008 година - т. е. три дни след като Стефка Великова е напуснала страната. По този начин тя не е имала обективната възможност да узнае за издадената заповед, пряко и непосредствено рефлектираща върху правната й сфера. Това е преценено от съда, като особено непредвидено обстоятелство, довело до пропускане на 14-дневния срок за обжалване. По тези съображения съдът е приел, че по отношение на тази жалбоподателка са налице особените изисквания на чл. 161, ал. 1 от АПК и е възстановил срока за подаване на жалба. По отношение на втората молителка е приел, че не се установени особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока и е отхвърлил искането й за възстановяване. Поради това тя е конституирана в съдебното производство, като заинтересована страна, доколкото има също права на собственост върху процесния имот. При тези данни по делото касационната жалба на областния управител в частта й, в която се твърди процесуална недопустимост на жалбата, подадена от Стефка Великова Симеонова, поради просрочие е неоснователна. Отсъствието й от страната преди обявяване на заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти за срок от два месеца е обстоятелство, което обективно я е лишило от възможността да подаде жалба и се характеризира с непредвидимост. Само седем дни след връщането й в страната, тя е подала възражение до областния управител относно записването на имота в регистъра към плана на бившите собственици - т. е. реагирала е незабавно. Поради това определението на съда за възстановяване на срока й за обжалване, поради наличие на законовите основания, уредени в чл. 161, ал. 1 от АПК е правилно. С възстановяването на срока за обжалване, жалбата се счита за подадена в срок и процесуално допустима. Постановеното по нея съдебно решение също е допустимо и не подлежи на обезсилване. При осъществяване на контрол върху правилността му, съдът взе предвид следните обстоятелства: Жалбоподателката в първоинстанционното производство е наследница на ползвателя Велико Колев Симеонов, починал през 1981 година. Като такава е упражнила правото по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да поиска признаване на право да придобие заедно със сестра си собствеността върху него. Трансформацията е извършена през 1994 година. Приключена е с издаването на нотариален акт за собственост № 168 от 08.1995 година. С него двете наследници са признати за собственици на 600 идеални части от място с площ от 800 кв. м, съставляващо имот пл. № 780 от проекта на кадастрален план за местността Бялата чешма в землището на кв. Виница, град Варна, ведно с изградената върху него постройка от 20 кв. м. В същото време с решение № 667 от 5.01.2000 година на поземлена комисия - Варна на наследниците на Георги Янев Барбов е признато право на собственост върху нива от 6.092 декара в същата местност - територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочено е, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Процесният имот е новообразуван под същия номер с площ от 784 кв. м. В регистъра към плана е записан на наследниците на бившия собственик на основание издаденото решение на поземлената комисия. За изясняване статута на имота, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. От нея е установено, че имотът в същите граници и със същата площ е нанесен още в кадастралния план от 1989 година, а впоследствие и в помощния кадастрален план от 1999 година. Той съставлява част от имота с площ от 6091 кв. м. Последният е бивш имот пл. № 7060 по кадастралния план от 1956 година и е нанесен с номер 3526 в помощния кадастрален план от 1999 година. При тези данни по делото, съдът е съобразил, че при наличието на приключила трансформация на правото на ползване в право на собственост, ползвателите се ползват с приоритет пред бившите собственици. На всеки правоимащ по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да се образува имот с плана на новообразуваните имоти, съобразен със съществуващите в него сгради и с осигурен достъп до път или улица. Записването на имота на наследниците на бившия собственик е квалифицирано от съда, като нарушение на императивната разпоредба на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, водеща до незаконосъобразност на заповедта на областния управител за утвърждаването на плана в тази му част. При отмяната му, съдът е упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и е върнал преписката на областния управител. При даването на задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона е отчел обстоятелството, че площта на имот пл. № 780 надвишава със 184 кв. м признатите права на жалбоподателката. Те обаче не достигат до 250 кв. м и сами по себе си не са достатъчни за образуване на имот на наследницата на бившия собственик. Поради това е дал изрични указания при връщане на преписката, административният орган да прецени възможно ли е от съществуващи разлики над 600 кв. м да се образува за наследниците на Георги Янев Барбов, като бивш собственик самостоятелен имот с площ минимум 250 кв. м. В противен случай целият новообразуван имот следва да се запише в регистъра към плана за ползвателите. Така постановеното решение е правилно. Основна част от доводите в касационната жалба съдържат възражения за наличие на спор за материално право. Според касаторката и двете страни притежават документи за собственост и едва след решаването на спора между тях, следвало да се направят отразяванията в плана на новообразуваните имоти. Доводите се необосновани и неоснователни. Правото на собственост в териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се възстановява при конкуренция на правата на две категории субекти: ползватели с надлежно предоставено право на ползване и собственици или техни наследници, които са внесли земите си в ТКЗС и те са предмет на реституция по реда на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. Законодателят в нормите на § 4а и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 и от ППЗСПЗЗ е въвел специални правила за правото на собственост върху тези земи и то по начин, по който се дава приоритет на правата на ползвателите. Задължително условие за това е те да са инициирали, провели и приключили процедура по преобразуване правото им на ползване в право на собственост. Наследниците на ползвателя Велико Колев Симеонов попадат в тази категория. Трансформацията на правото на ползване в право на собственост е надлежно установена с нотариален акт № 168 от 3.08.1995 година, който има констативен характер. Поради това по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗ и в плана на новообразуваните имоти следва да им се образува и отреди имотът, предоставен за ползване на наследодателя им. Тяхното право изключва възстановеното право на собственост на наследниците на вносителя на земите в ТКЗС, поради което между тях не съществува нерешен спор за материално право. Не случайно в решението на поземлената комисия № 667 от 5.01.2000 година е посочено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Това възстановяване е възможно при прилагане на правилата на чл. 28, ал. 7 ОТ ППЗСПЗЗ. Следващите доводи съдържат твърдения за недопустимост на съдебното решение, тъй като претенцията на ползвателките била до 600 кв. м, а съдът разпоредил вписването им за собственици на целия имот с площ от 784 кв. м. Те също не намират опора в данните по делото и в съдебния акт. На първо място претенцията на Стефка Великова Симеонова касае целия имот пл. № 780, а не само част от него от 600 кв. м. Безспорно е, че разликата от 184 кв. м от него не е достатъчна за образуване на самостоятелен имот за бившите собственици. В случая е приложима правната възможност на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ при наличие на няколко разлики да се образува самостоятелен имот от 250 кв. м, който да се запише на касаторката. Съдът е съобразил това обстоятелство и е дал изрични указания на административния орган при връщане на преписката за ново произнасяне. На последно място е неоснователна и жалбата на областния управител в частта й, в която се оспорват присъдените на жалбоподателката разноски. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК изрично предвижда правото на жалбоподателите на разноски в случаите на отмяна на обжалвания административен акт. Съществуват писмени доказателства за платени 200 лева - възнаграждение за вещото лице. При липсата на данни за размера на платения адвокатски хонорар, съдът е приложил Наредба № 1 от 2004 година и е определил 150 лева. Така разноските възлизат общо на 350 лева, които правилно са присъдени на страната. По така изложените съображения и двете касационни жалби се явяват неоснователни. Решението, като допустимо и правилно следва да се остави в сила. Ще следва да се остави без уважение искането на пълномощника на ответницата по жалбата за присъждане на разноски в касационното производство, тъй като липсват данни такива да са направени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение