Решение № 4105 от 8.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3980/2015 г.

Решение № 4105 от 8.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3980/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Йордан Христов Петров подадена чрез адв. Кожухарова против решение № 25 от 16.02.2015 г., постановено по адм. дело № 197/2014 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 от АПК. Наред с това твърди, че са нарушени основни принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК, според които процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-кратко време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт при издаването на оспорения административен акт, които не са обсъдени при постановяване на съдебното решение. Счита се, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105 е част от производството по приемане и разглеждане на заявленията на земеделския стопанин и въз основа на одобрения в тази заповед слой извършва плащането. На оспорване подлежи уведомителното писмо, като индивидуален административен акт, с който пряко се засягат интересите на земеделския производител. Иска се отмяна на решението и постановяване на такова по същество на спора, чрез уважаване на жалбата и отмяна на уведомителното писмо. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, ИД на ДФЗ, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за правилност на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АС - Ямбол е образувано по жалба на Йордан Христов Петров от с. Мамарчево, общ. Болярово срещу адресирано до него уведомително писмо изх. № 02-280-6500/2005 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което по същество на Петров в качеството му на земеделски производител се отказва да му бъда определена помощ по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) поради констатирани несъответствия между заявените площи и установените при проверката. Разликата между декларираната и установената площ на БЗС (парцел наддекларирана площ ) е общо 6.26, посочена в колона 7 на стр. 2 от уведомителното писмо. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на Йордан Петров срещу административния акт, инкорпориран в цитираното по-горе писмо изх. № 02-280-6500/2005 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ. За да стигне до този правен резултат, АС - Ямбол на първо място е приел за неоснователни възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на оспорения административен акт. След подробно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, съдът е заключил, че уведомителното писмо е издадено от компетентен по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП във вр. с Устройствения правилник на ДФЗ административен орган - Изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът е приел, че постановеният акт е издаден в писмена форма и съдържа минимално изискуемите реквизити по чл. 59 от АПК - както фактически, така и правни основания за издаването му. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - налице е заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), подадено в срок, извършена е дължимата проверка, при която е констатирано, че са подадени площи, които не се стопанисват и не фигурират в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. Вследствие на установеното на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП е отказано финансиране в размер на 10 540.02 лв. При издаване на писмото не са допуснати нарушения на материалния закон, обуславящи неговата незаконосъобразност. От назначената по делото експертиза е установено, че общият размер на наддекларираната площ по СЕППП е 6,26 ха, като процентното й отношение към установената, отговаряща на условията за подпомагане площ, е 22,55 %. Санкционираната площ е в размер на 27,76 ха. Посочените от вещото лице данни са идентични с изчисленията, направени от административния орган и посочени в таблицата на стр. 4 от УП, което е мотивирало съда да приеме подадената жалба за неоснователна. Съдебното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Правилно, след подробно обсъждане на всички събрани по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, АС - Ямбол е заключил, че издаденият в писмена форма, при съблюдаване на минималните изисквания за реквизити - посочване на фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила, атакуваният административен акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби, което води до неговата законосъобразност. В тази връзка не би могло да се приеме твърдяното отклонение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно формата на акта, както правилно е преценил първоинстанционният съд. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ е допустимо мотивите към акта да се съдържат и в други документи, приложени към административната преписка. В случая са налице документи за извършени проверки и издадени актове на други органи, установяващи мотивите за издаване на оспорения акт. Съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗПЗП /в редакцията му към датата на издаване на оспореното писмо/ изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява. С оглед законовите му задължения да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че изпълнителният директор е единствено компетентен да издава индивидуални административни актове по всички въпроси, свързани с разглеждането на заявленията за подпомагане, проверката на условията и извършването на плащания, и в случая тази разпоредба на закона е спазена - актът е издаден от ИД на ДФЗ, като административен орган, разполагащ с материална компететност. В уведомителното писмо е посочено, че за декларирани в заявлението за подпомагане площи по СЕПП е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП. В табличен вид са посочени площите, за които е констатирано несъответствие с изискванията за подпомагане. От изготвената СТЕ е установено, че 16 бр. БЗС попадат частично или изцяло извън специализирания слой и посочените от вещото лице данни са идентични с отразеното от административния орган в оспореното уведомително писмо. Затова и правилно е преценено от първоинстанционния съд, че е съобразена нормата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., според която норма при процентно съотношение между декларираната към установената (определената) неподлежаща на подпомагане площ в рамките на 20 % до 50 %, не се отпуска помощ. По делото не са представени каквито и да е било доказателства относно обработваемостта на спорната площ, а от експертизата се доказва по безпорен начин, че площите на жалбоподателя са недопустими за подпомагане по схемите и мерките за подпомагане по директни плащания, тъй като представляват площи, попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние." Този слой се създава от МЗХ и поддържа в СИЗП на основание чл. 16а и сл. от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. Към момента на откриване на процедурата за подаване на възражения срещу обхвата на специализирания слой касаторът е подал възражение относно 10 бр. БЗХ, което е частично уважено, видно от приложеното на л. 35 писмо до него, но липсват данни по делото той да е оспорил заповед РД09-114 от 27.04.2014 г., с която е одобрен окончателният слой. В тази връзка неоснователен е доводът на Петров, че не му е дадена възможност да участва в производството и да представя доказателства, както и че процесният акт е издаден, без да се изяснят всички факти и обстотятелства от значение за случая. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за допуснато в административното производство съществено нарушение на административното производство поради неизвършване на проверка на място. Проверките на място са само един от способите за проверка на подадените заявления за подпомагане. От тълкуването на приложимата нормативна уредба следва изводът, че същите не са единствени и задължителни и се извършват по преценка. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат най-малко 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Разпоредбата на чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията също не изисква задължително извършване на проверка на място, поради което не може да се приеме, че неизвършването на такава има характер на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт. Правилно, с оглед установеното по-горе, административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,