Решение № 595 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 215/2026 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от М. М. Ц. срещу решение № 1156/09.10.2025 г. по в. гр. д. № 1520/2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 191/04.04.2025 г. по гр. д. № 58/2025 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на М. М. Ц. с правно основание чл. 105 СК за предоставяне на информация за биологичния му произход. Касационното по следния въпрос: При висящо производство по чл. 105 СК, в редакцията след изменението с ДВ бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., пречка ли е да се предостави информация за произхода на осиновения, ако родителите по произход не да бъдат установени по реда на ГПК. Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: Съгласно чл. 105 СК, в редакцията след изменението с ДВ бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., родителите по произход на осиновения трябва да са известени от окръжния съд с уведомяване за производството по реда на ГПК, стига да са установени и живи, като явяването им за изслушване от съда не е задължително, а евентуално изразено несъгласие за разкриване тайната на осиновяването, не е обвързващо за съда. Следователно явяването на рождените родители не е задължително за произнасяне на съда по чл. 105 СК, нито за уважаване на искането за разкриване на тайната на осиновяването. Съдът няма как да извърши и предварително уведомяване, когато рождените родители не могат да бъдат установени, което също не е пречка за развитие на съдебната процедура и произнасянето на съда, вкл. да уважи молбата по чл. 105 СК. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Прокурор от Върховна касационна прокуратура, изразява становище, че касационната жалба е основателна, доколкото вече има постановена практика на ВКС по същия въпрос. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че молбата на М. М. Ц. за предоставяне на информация за биологичния му произход, на основание чл. 105 СК, е неоснователна, тъй като по делото не са установени биологичните родители на молителя. Въззивният съд е приел, че са налице единствено индиции за допуснато осиновяване - акт за раждане № ..., съставен на ... г. и писмо вх. № .../... г. на Констинбродски районен съд, съгласно което след направена справка в описната книга на Софийски селски съд било установено, че има образувано гражданско дело с предмет - осиновяване от ... г. под № ..... г., но делото не е предадено в архива на Констинбродски районен съд и не се намира в съда. Първоинстанционният съд бил разпоредил да се изготви и пълна справка от НБД "Население" за лицето, което е вписано в акта за раждане № ... като майка, родила детето. Според данните от приложената справка, извършена на 27.02.2025 г., в НБД "Население" не се намира такова лице, родено на посочената дата. Предвид липсата на информация относно биологичния произход на молителя, въззивният съд е достигнал до извода за неоснователност на молбата по чл. 105 СК и е потвърдил решението на първоинстанционния съд. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тълкуването, дадено от ВКС по чл. 290 ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество, като молбата бъде уважена. Молителят е пълнолетен, желае да познава своя биологичен произход и не е нужно да обосновава допълнително молбата по чл. 105, ал. 1 СК с важни обстоятелства. Няма данни, които да сочат на неморални подбуди, користни цели, или на намерение да увреди интересите на трети лица, което води на заключение за липса на правни и морални основания правото на личен живот на молителя да се ограничава относно узнаване на истината за неговия биологичен произход. Събраната противоречива информация по делото и липсата на категорични данни за биологичните родители също не съставлява пречка за уважаване на молбата му. Държавните органи и органите на местно самоуправление, които съхраняват информацията за произхода на осиновения или касаеща лично него, следва да му я предоставят, след като съдът е допуснал разкриването на данните със съдебно решение ( чл. 106, ал. 4 СК ). МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение