Решение № 5002 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11223/2016 г.

Решение № 5002 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11223/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. К. К., разузнавач V степен при Първо Районно управление на ОДМВР-[населено място] срещу решение № 1244/28.06.2016 г., постановено по адм. д. 2278/2015 г. по описа на Административен съд-Бургас (АС-Бургас). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оставена в сила оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Г. Н. К. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1244/28.06.2016 г., постановено по адм. д. 2278/2015 г. по описа на АС-Бургас е отменена Заповед рег. № 431 зз-562/05.11.2015 г. за задържане на Г. К. за срок до 24 часа, издадена от К. К. К., оперативен работник при Първо Районно управление на ОДМВР-[населено място]. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при липса на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АС-Бургас е приел, че при издаване на оспорената заповед не били налице всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс - за кражба от офис на [улица], [населено място]. Пред първоинстанционния съд са събрани всички документи, представляващи административната преписка и допълнително представени справка от 18.03.2016 г. и докладна записка от 13.04.2016 г. Първоинстанционният съд е провел и обсъждане на всички събрани доказателства като е достигнал до обоснован извод, че не е възможно да се приеме за установено, че към момента на задържането на Г. К. полицейският орган е имал данни за извършено от него престъпление. Справката от 18.03.2016 г. и докладната записка от 13.04.2016 г. са изготвени по време на съдебното производство и не установяват по категоричен начин, че цитираните в тях съобщение и оперативна информация са съществували и са били известни преди 05.11.2015 г. Липсата на доказателства дори за наличието на първоначални данни за извършено престъпление от задържаното лице и те да са известни на полицейските органи преди задържането правилно е преценено от АС-Бургас като обуславящо липса на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В конкретния случай задържането е извършено без да е доказано, че са съществували данни за извършване на конкретно престъпление и този извод не се променя от твърденията за образуването на разследване по наказателноправен ред. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 600 лв., които с оглед изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на Първо РУ-ОДМВР-[населено място]. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,