Решение № 193 от 17.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2010 г.

Решение № 193 от 17.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 209 от 4.05.2010 г. по гр. д. № 90/2010 г. на Благоевградски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Щ. И. В., В. И. Б. и Е. И. В. за признаването им за собственици на имот с идентификатор 61813.137.4 по кадастралната карта на [населено място] с площ 3539 кв. м, ведно с изградената в същия имот сграда и осъждане на ответниците Н. М. М. и И. В. Г. да им предадат владението на имота. Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Молят за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Решаващите съображения на въззивния съд за отхвърляне на иска са били, че решението на поземлената комисия от 25.11.1995 г., с което ищците се легитимират като собственици, е нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав и след като вече е било постановено друго такова решение, с което е отказано възстановяване на собствеността, като изменението е направено, без да са били налице предпоставките на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. С определение № 112 от 8.02.2011 г. е допуснато касационно обжалване по въпросите за състава на поземлената комисия и нищожността на постановените решения, представлява ли решението титул за собственост и допустимите възражения, които ответниците могат да противопоставят срещу решението за възстановяване на земята. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното, включително и по реда на чл. 290 ГПК: По въпроса за състава на поземлената комисия във връзка с изтъкваните доводи, че решението е нищожно, ако е подписано от състав, различен от определения по чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗ, вече е формирана задължителна съдебна практика чрез постановените от състави на ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК, в които се приема, че решението е валидно, ако е взето от мнозинството от състава на комисията и е подписано от председателя и секретаря като акт на колективен административен орган. С тези решения е преодоляно съществуващото противоречи в съдебната практика по въпроса за значението на състава, посочен в чл. 60, ал. 4 (отм.) ППЗСПЗЗ към съответния период от време, а и последващото отпадане на ал. 4 на чл. 60 от ППЗСПЗЗ и създаването на новия чл. 60а ППЗСПЗЗ, според който решенията на ОСЗ се подписват от началника и определени със заповед служители, дава основание да се приеме, че не се касае за нищожни административни актове. В този смисъл са р. № 912 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1753/2009 г. на I г. о., р. № 750 от 4.11.2010 г. по гр. д. № 1794/2009 г. на I г. о., р. № 460/27.05.2010 г. по гр. д. № 768/2009 г. на I г. о. и др., които са задължителни за съдилищата съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от изложеното следва да се посочи, че в случая не е съобразено и обстоятелството, че решението е представено в препис, изготвен и подписан от ОСЗГ на 17.01.2006 г., тъй като към този момент поземлените комисии вече не съществуват като органи на поземлената собственост. Съгласно ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС решенията на поземлената комисия за възстановяване на земеделските земи в съществуващи и възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие и легитимират правоимащите като собственици на земята по отношение на третите лица. По настоящото дело искът е отхвърлен само по съображения, че решението на поземлената комисия, с което ищците се легитимират като собственици, е нищожно като постановено от незаконен състав. Действително съдът е обсъдил и възраженията на ответниците за придобиване на имота по давност, но изводите, които е направил, не са определящи за крайното решение, а мотивите не влизат в сила и не подлежат на самостоятелно обжалване, поради което не следва да се обсъждат и от касационната инстанция. Въззивният съд е изтъкнал и друг мотив за нищожност на решението от 25.11.1995 г., а именно, че то е постановено при наличието на предишно решение, с което се отказва възстановяване на земята, без за това изменение да са били налице предпоставките на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Настоящият състав на ВКС не споделя това становище, тъй като от първото решение, взето по протокол от 17.08.1992 г., е видно, че то по същността си не представлява отказ за възстановяване на земята, а отказ за връщането й в реални граници, и то за нива от 1 дка, а когато са направени измервания и са установени на място реално съществуващите граници, видно от писмо изх. № ПО-04-0231/16.04.2010 г. на ОСЗ, е постановено решението от 25.11.2.1995 г., което легитимира ищците като собственици. С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението на въззивния съд, взето при посочените съображения относно валидността на решението за възстановяване на имота, е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане при съобразяване на задължителната практика по чл. 290 ГПК относно легитимацията на ищците, както и за произнасяне по съществото на предявения ревандикационен иск. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение