Решение № 4861 от 9.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производство по чл.208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение 563 от 04.07.2022 г., постановено по адм. дело 101/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което по жалба на Алвита ЕООД, е отменен ревизионен акт (РА) Р 16001321002376-091-001/25.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдените с Решение 663/23.12.2021 на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив части, а именно за начислен на Алвита ЕООД ДДС за данъчни периоди м. 01. 2021 г. и м. 02. 2021 г. в размер на 6 784, 35 лв. с лихви 378, 39 лв. и НАП е осъдена да заплати на "Алвита" ЕООД, разноски по делото в размер на 950 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Счита, че съдът не е извършил анализ на всички събрани доказателства. Представените товарителници били без съществени реквизити, като имена, подписи, длъжностно качество и други индивидуализиращи данни на лицата предали и приели стоките. Според товарителниците, транспорта бил извършен с леки автомобили, които не са специализирани за превоз на замразени продукти, както и липсвала търговска документация. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата на дружеството срещу РА се отхвърли, както и присъждане на разноски за двете съдебни производства. Ответникът - Алвита ЕООД, чрез адв. Бангеев оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира разноски по делото в размер на 600 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С РА, в потвърдената му част са установени на ревизираното дружество Алвита ЕООД задължения за ДДС за данъчни периоди м. 01. 2021 г. и м. 02. 2021 г. в размер на 6 784, 35 лв. с лихви 378, 39 лв., в резултат на допълнително начислен ДДС по непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) с получатели FUNGHI FUNGHI BVBA и LAUMONT S. L. U. по 3 броя фактури с предмет пресни, замразени и сухи гъби. Приходните органи приели, че извършването на ВОД, по които РЛ е доставчик, не е доказан. Изложени са мотиви, че Алвита ЕООД не притежава валиден транспортен документ, в който да е посочен като изпращач на стоките и който документ да удостоверява транспортиране на стоката от територията на страната до територията на Белгия и Испания, поради което не са налице изискуемите доказателства по чл.45, т.2 ППЗДДС. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че е доказано собствеността на стоката да е прехвърлена и стоката да е транспортирана до територията на друга държава - членка. В първоинстанционното решение са изложени подробни мотиви, с които е обосновано, че представеният в ревизионното производство транспортен документ ЧМР товарителница, съдържа задължителни реквизити. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Обосновано съдът е приел, че в тежест на лицето, което се позовава на извършването на ВОД, е доказването на този факт, за цел освобождаване на доставката с нулева ставка. В съответствие със задължителната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС е приетото, че вътреобщностното придобиване предполага наличието на следните две условия: придобиване от получателя на доставката на правото на разпореждане в качеството на собственик с движима вещ и изпращането или превоза на съответната вещ до получателя на доставката, от продавача или от получателя на доставката, или за тяхна сметка, до държава-членка, която не е държавата-членка, от която се изпращат или превозват стоките. (Решение от 27.09.2007г. по дело С-409/04, Teleos, т.27). Пак от посочената практика следва, че за да се осигури правилното и ясно прилагане на освобождаванията на ВОД, е необходимо националните власти да определят условията, при които освобождават вътреобщностните доставки. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е разполагало със спорната стока. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай доказателство за транспортиране на стоката до територията на друга държава членка, е транспортен документ или потвърждение за получаване, защото транспортът е за сметка на получателя чл.53, ал.2 ЗДДС вр. чл.45, т.2, б. а ППЗДДС. Обосновано съдът е посочил, че жалбоподателят е представил редовно съставен транспортен документ, като от събраните по делото писмени доказателства се установява, че транспортът е извършен от превозвача Мъглижана България ООД, ангажиран от получателя посредством спедитор 3 Сикриейтив ООД, за което са представени информация от спедитора - фактури и заявки за транспорт с посочен рег. на МПС. По делото са приложени международни товарителници (на л.347, 350 и 352), съдържащи всички необходими реквизити - място на натоварване и разтоварване, вид и количество на получената стока, придружаващите стоката документи и други идентифициращи товара, както и са вписани, превозвача, изпращача и получателя. В предоставените товарителници е попълнена и кл. 24 с информация за дата и място на получаване на стоките, положен е подпис на МОЛ получило стоката и има печат на дружеството - получател. Международните товарителници са подписани и имат печат от изпращача и превозвача и съгласно чл. 9, ал.1 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози се ползват с материална доказателствена сила относно факта на получаването на стоката от превозвача. Поставянето на подпис и печат на получателя в ЧМР удостоверява, че стоката е достигнала до него и се ползва с формална доказателствена сила, че изявлението за това изхожда именно от представляващия получателя. Тези данни напълно кореспондират с останалите приложени доказателства. По делото са представени и потвърждения за получаване. Правилно съдът е приел, че по спорните фактури е извършено пълно плащане в полза на ревизираното лице, което е косвено доказателство кой е доставчика по извършения ВОД. В тази насока основателно е кредитирано и заключението на вещото лице. Верен е изводът на административния съд, че липсата на копия от квитанции за платени пътни такси, тахографски шайби и др. подобни не разколебава събраните доказателства за извишен ВОД, доколкото такива документи не са задължителни за доказването му. Същото се отнася и до липсата на търговска документация между доставчика и получателя. Не се споделя и довода на касатора, че доказателствата за ВОД са разколебани от факта, че транспорта е извършен с леки автомобили, които не са специализирани за превоз на замразени продукти. Това обстоятелство, освен че не е убедително доказано, не може да бъде пренесено във вреда на ревизираното лице, което е представило изискуемите писмени доказателства за осъществяване на превоз до Белгия и Испания Италия, извършен за сметка на получателя. Предвид изложеното първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски за платен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на 600 лв. По делото са представени доказателства, че разноските са платени. Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение