Решение № 166 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9540/2010 г.

Решение № 166 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9540/2010 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, гр. Пловдив, против мълчалив отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да утвърди цени на топлинна енергия и на електрическа енергия от комбинирано производство, предложени от дружеството със заявление вх. № Е-14-19-11/31.03.2010 г. и против т. I. 2 на решение № Ц-029/28.06.2010 г. на ДКЕВР. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредбата за регулиране цените на топлинната енергия (НРЦТЕ) и в несъответствие с целта на закона. По отношение на обжалваното решение твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като е постановено от некомпетентен орган, в нарушение на предписаната от закона форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми на ЗЕ и НРЦТЕ и с целта на закона. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и преписката да се върне на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на жалбата по отношение на оспорения мълчалив отказ и за неоснователност в останалата й част. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, приема за установено следното: С писмо от 5.03.2010 г. ДКЕВР е изискала от дружествата в сектор "Топлоенергетика" в т. ч. и от жалбоподателя да подадат заявления за утвърждаване на цени като представят изискуемата за извършване на регулаторен преглед информация. Със заявление вх. № Е-14-49-11/31.03.2010 г. "ЕВН България Топлофикация" ЕАД е поискало от ДКЕВР да утвърди цени на топлинна енергия и на електрическа енергия от комбинирано производство за първи ценови период от втория регулаторен период. ДКЕВР е констатирала нередовности в заявлението, поради което на основание чл. 26а, ал. 2 от НРЦТЕ, с писмо от 16.04.2010 г. е изискала от дружеството да представи допълнителна информация. Последната е представена на 28.04.2010 г. С доклад вх. № Е-ДК-218/21.05.2010 г., изготвен от директори на дирекции "Топлоенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на ДКЕВР, са обсъдени заявлението и предложените цени, като е направен анализ на предложението, на финансовите резултати от дейността на дружеството, на основните ценообразуващи елементи и направените искания за компенсиране на разходи по реда на чл. 35 от ЗЕ. На закрито заседание, проведено на 26.05.2010 г. ДКЕВР е приела доклада на експертите и е насрочила открито заседание за разглеждането му на 1.06.2010 г., след което същият е публикуван на страницата на комисията в интернет. На проведеното открито заседание на 1.06.2010 г. е разгледан и приет докладът на специалистите от 21.05.2010 г., и е насрочено закрито заседание на 28.06.2010 г. за приемане на проект за решение относно утвърждаване и определяне на цени на топлинна енергия и електрическа енергия от комбинирано производство, считано от 1.07.2010 г. и насрочване на обществено обсъждане на проекта. На това заседание е приет проекта на решението и е насрочено обществено обсъждане на 11.06.2010 г. На проведеното обществено обсъждане на проекта за решение са присъствали представители на министерства, ведомства, обществени и синдикални организации, на които е дадена възможност да изразят становището си. На проведеното на 28.06.2010 г. закрито заседание ДКЕВР е взела предвид изготвените до момента доклади, становища, данните от общественото обсъждане и възраженията на заинтересованите страни и след обсъждане е приела решение № Ц-29/28.06.2010 г., с което считано от 1.07.2010 г. е определила регулаторен период от две години при прилагане на метода "горна граница на цени" и е утвърдила пределни цени на топлинна енергия и преференциални цени на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, за първия ценови период, като в т. I. 2 от решението, предмет на оспорване, е утвърдила на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД цени без ДДС, както следва: преференциална цена на електрическа енергия; еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода; еднокомпонентна цена на топлинна енергия с гореща вода, за асоциации по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ; еднокомпонентна цена на топлинна енергия с гореща вода, за доставчици по чл. 149а от ЗЕ; регулаторна база на активите и норма на възвращаемост на капитала. Утвърдените цени на дружеството за първата година от втория регулаторен период са определени при следните ценообразуващи елементи: регулаторна база на активите; норма на възвращаемост на капитала; възвращаемост на капитала; признати годишни разходи; необходими годишни приходи, прогнозни количества топлинна енергия за продажба; прогнозни количества електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство; добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ относно преференциалната цена на електрическата енергия. Утвърдените цени са изчислени при ползване на приетите от комисията Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "горна граница на цени", приложими за втория регулаторен период и приети с решение № 30/25.02.2010 г. от ДКЕВР. Цените и ценообразуващите елементи са изчислени съобразно формулите и изискванията на НРЦТЕ и включват всички ценообразуващи елементи, а именно: необходими годишни приходи, в. ч. признати годишни разходи и прогнозни количества електрическа и топлинна енергия за продажба. Необходимите годишни приходи са съобразени с формулата по чл. 9 от НРЦТЕ и представляват сума от признатите годишни разходи, в съответствие с чл. 10 от НРЦТЕ и приетите от комисията указания и включват условно - постоянни и променливи разходи; възвращаемост на капитала, определена от регулаторната база на активите, изчислена по формулата по чл. 12 от НРЦТЕ и нормата на възвращаемост на капитала по чл. 13 от НРЦТЕ, както и прогнозните количества електрическа и топлинна енергия за продажба. Горната фактическа обстановка се установява от представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- икономическа експертиза. Последното съдът кредитира като неоспорено от страните и като взе предвид, че липсват доказателства, които да го опровергават. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата в частта й, с която се обжалва мълчалив отказ на ДКЕВР да се произнесе по заявление вх. № Е-14-49-11/31.03.2010 г., е недопустима. Като орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката ДКЕВР има правомощие да регулира цените, по които производителите продават ел. енергия на обществен доставчик (чл. 30, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЕ) като се ръководи от принципите, въведени с нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗЕ и осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ). Следователно енергийното дружество няма правомощия по определянето на цените и комисията не е длъжна да приеме и утвърди предложените от него цени, поради което неутвърждаването на заявените от дружеството цени, а определяне на такива, но в различен размер от заявения не представлява мълчалив отказ по смисъла на закона (чл. 58, ал. 1 от АПК), поради което не подлежи на съдебен контрол. С оглед на изложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата в тази й част е недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част да се прекрати. В частта, в която се оспорва т. I. 2 от решение № Ц-29/28.06.2010 г. жалбата на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, против акт, които подлежи на съдебен контрол (чл. 13, ал. 7 от ЗЕ) и който засяга права и законни интереси на оспорващия. Ето защо в тази част жалбата следва да бъде разгледана по същество. Жалбата е неоснователна. Решението в оспорената част е издадено от компетентния орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 30, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и в предвидената от закона форма, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 33, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ. В този смисъл нормативно установената форма за издаване на решението е спазена, а доводите за липса на такава, са неоснователни. Оспореното решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт (такива се съдържат и в съпровождащите го документи - доклад, указания, протоколни решения), обсъдени са предложенията на енергийните дружества, като са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на цените и техните стойности. Ето защо доводът на дружеството - жалбоподател, че решението не съдържа мотиви е неоснователен. Решението на ДКЕВР в оспорената част е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Като орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ) ДКЕВР разполага с правомощието да регулира цените за разпределението на електрическа енергия - чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, съобразно правилата на раздел IV "Ценово регулиране" от глава трета на ЗЕ и НРЦТЕ. В случая предвидената в чл. 26 - 35 от наредбата процедура е спазена. Съгласно чл. 26 от НРЦТЕ жалбоподателят е подал заявление до ДКЕВР за утвърждаване на цените, като е представил информацията и приложенията, предвидени в чл. 27 от наредбата. В съответствие с изискването на чл. 30 от наредбата ДКЕВР е приела доклада на работната група и е насрочила дата и час за провеждане на открито заседание за обсъждане на приетия доклад и за представяне на възражения от страна на енергийните предприятия. На проведеното открито заседание комисията е обсъдила със заявителите доклада. В закрито заседание регулаторният орган е приел проект на решение по заявлението, с реквизитите по чл. 33 от наредбата, който е подложен на обществено обсъждане (чл. 31 от НРЦТЕ). Общественото обсъждане е проведено съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЕ - за участие са поканени държавни органи, ведомства, организации, енергийни предприятия, граждани и търговски дружества. Решението на регулаторния орган е взето след преценка на заявлението и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията, след което е връчено на заявителя и е публикувано по реда на чл. 35, ал. 3 от наредбата. Комисията е утвърдила цени за първия ценови период от втория регулаторен период като е взела предвид всички ценообразуващи елементи и е изчислила същите съобразно изискванията на НРЦТЕ и утвърдените указания, като е приложила метода за регулиране "Горна граница на цени". Доводът на жалбоподателя, че при определяне на цените за трети ценови период от регулаторния период комисията е приложила метода "горна граница на приходи", е неоснователен. В случая са определени цени за първи ценови период от втори регулаторен период, а от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че при утвърждаване на цените е използван метода "горна граница на цени". Фактът, че ДКЕВР не е утвърдила предложените от жалбоподателя цени не води до незаконосъобразност на административният акт. В правомощията на регулаторния орган е да утвърди цени съобразно нормативно установените методи и изисквания. Решението в оспорената му част е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. Утвърдените от ДКЕВР цени са формирани в съответствие с изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ - същите се основават на обективни критерии и са определени, съобразно предварително зададени изисквания. В изпълнение на изискванията на чл. 36, ал. 1 от ЗЕ и чл. 5, ал. 8 от НРЦТЕ комисията е формирала цените по предварително утвърдени указания, които съдържат необходимата за ценообразуването информация, която енергийните дружества представят, общите и специални изисквания на комисията, метода и начина на регулиране и образуване на цените. При определяне на цените е спазен и принципа по чл. 31, т. 2 от ЗЕ. Съгласно посочената норма определените цени следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружествата информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ), т. е. комисията е утвърдила ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. При утвърждаване цените на топлинната енергия и на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин ДКЕВР е използвала регулаторния метод "горна граница на цени съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" от НРЦТЕ. Цените са определени като са включени всички ценообразуващи елементи, а последните са изчислени съобразно формулите и изискванията на НРЦТЕ. Утвърдените от комисията цени са формирани съобразно стойностите на регулаторната база на активите, норма на възвращаемост, възвращаемост на капитала, признати годишни разходи, необходими годишни приходи, прогнозни количества топлинна и електрическа енергия за продажба и добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ в преференциалната цена на електрическата енергия. Доводът, че при формиране на цените не са отчетени разходите на дружеството, произтичащи от наложени задължения към обществото, също е неоснователен. Условията и редът за компенсиране на разходите, произтичащи от наложени задължения към обществото са регламентирани в чл. 35 от ЗЕ вр. чл. 27, ал. 5 от НРЦТЕ. Съгласно изискването на чл. 6, ал. 3 от НРЦТЕ енергийните предприятия представят доказателства със заявлението си за утвърждаване на цени, че всеки елемент от цените е обоснован и може да бъде точно отчетен при изчисляването на крайните цени. От събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателят не е представил доказателства, обосноваващи искането за компенсация, поради което правилно ДКЕВР не е признала и не е компенсирала този вид разходи. С оглед на изложено настоящият съдебен състав приема, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите в енергетиката при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваната част с целта на закона са неоснователни. Решението на ДКЕВР в оспорената му част е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,