Решение № 1225 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11299/2018 г.

Решение № 1225 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11299/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Кенаров от [населено място], обл. [област], подадена чрез адв. С. Петкова против решение № 32/4.07.2018 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. д. № 198/18 г. по описа на този съд. Касаторът твърди, че решението е неправилно по см. на чл. 209 АПК, т. к. съдът незаконосъобразно възприел и преценил фактите по делото относно това отнето или отменено е датското свидетелство за управление на МПС, като не датските органи са инициатори за отмяна на датското СУМПС. Кенаров не обръщал внимание на обстоятелството кои категории са отразени в ползваните от лицето удостоверителни документи. Процесният казус не попада в приложението на чл. 17 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС. Със съдебното решение се създава пречка за Кенаров да не може да се ползва от правоспособността си за съответната категория, тъй като няма право на документ с който да я удостовери. Освен това административният съд потвърдил индивидуален административен акт, издаден в разрез с принципа за съизмеримост - чл. 6, ал. 5 АПК. Кенаров моли чрез пълномощника си за пререшаване на делото и присъждане направените разноски. Ответникът по касация - Началникът на сектор ПП към отдел ОП МВР - Русе, я е оспорил с подробни доводи, развити от гл. юрк. Манов в писмен отговор. Представителят на ВАП е дал заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Установено е, че на 22.11.2017 г. оспорващото лице е подало заявление за издаване на български документ за самоличност - СУМПС. С. Кенаров е поискал да му бъде подменено датското свидетелство № [номер] с българско. Датското СУМВР е сканирано и изпратено за проверка в международната база данни "Респер". В писмо № 3286 р - 2733/17.01.2018 г. на ГДНП е посочено, че подмяната не се разрешава поради липсата на валидно датско СУМПС към съответния момент. С писмо от 14.02.2018 г. е направено повторно запитване до ГДНП във връзка с издаването на българско СУМПС, на което дирекцията е отговорила допълнително на 22.02.2018 г., включително позовавайки се на предходно писмо от 17.01.2018 година. По делото е приобщена административната преписка, чрез която е изяснено, че на 26.02.2015 г. българските органи са уведомени по електронен път, че датското СУМПС на С. Кенарев е било отнето на 6.01.2015 година, защото е издадено въз основа на невярна информация. В преписката е приложено писмо от 21.12.2017 г. на датската национална полиция, съдържащо информация, че датското СУМПС № [номер] е било административно оттеглено/отменено през 2015 година. Писмените доказателства от 2013 г., относими към българското СУМПС № [номер] установяват, че Кенарев е положил изпити за придобиване правоспособност за управление на МПС за категории С и В+Е, (без Д). Последното българско СУМПС, издадено на оспорващия е от 21.12.2017 г. със срок на валидност до 21.12.2017 година, като е било унищожено поради замяната му с чуждестранно СУМПС. При така установената фактическа обстановка административният съд е формулирал обосновани правни изводи за спазване на административно-производствените правила при издаване на ИАА, т. к. органът е изяснил относимите факти и обстоятелства, двукратно правейки запитвания във връзка със статута на датското СУМПС. На основание чл. 162, ал. 6 ЗДвП СУМП по чл. 161, т. 5 от този закон, на лице, което е установило обичайното си пребиваване в РБ, може да бъде заменено по негово искане с равностойно българско СУМПС без полагане на изпит. Правилно съдът е счел, че е налице основанието по чл. 17, ал. 12 от Наредбата, съгласно която чуждестранно национално СУМПС не се признава за валидно на територията на РБ, когато в резултата на извършената проверка по ал. 10 се установи, че СУМПС е ограничено, временно отнето или отнето на територията на друга държава членка на ЕС, както и в случай, че свидетелството е анулирано в друга държава членка на ЕС. Неоснователни са възраженията на касатора, че СУМПС не е отнето, предвид отговора на датските органи, въз основа на който може да се направи извод за анулиране на свидетелството. Обоснован е първоинстанционния извод, че след като безспорно датското СУМПС не е валидно към датата на претендираната подмяна, то административният орган законосъобразно е отказал да уважи искането на Кенаров. В този смисъл съдът е акцентирал върху използваните термини в оригиналните документи на датските органи - "revoked", "withdrawn", "not valid". В рамките на производството по чл. 145 и сл. АПК не е възможен съдебен контрол по отношение законосъобразността на датското СУМПС. В обстоятелствената част на оспорения акт се съдържат фактите и обстоятелствата, субсумирани към основанието по чл. 17 от Наредбата. Вярно е, че датското СУМПС е било издадено със срок на валидност до 21.12.2017 г., но впоследствие същото е анулирано, обявено за невалидно на по - ранна дата. При наличието на гореустановените обстоятелства не може да се направи извод, за нарушение принципа за съразмерност, регламентиран в нормата на чл. 6, ал. 5 АПК. Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на административния съд, поради което преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Разноски: С оглед резултата по делото и предвид направеното искане на процесуалния представител на ответната страна касационната инстанция и присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение