Решение № 50004 от 31.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1252/2022 г.

Решение № 50004 от 31.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1252/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 50416 от 06.10.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от С. М. С. и Л. Г. С. на въззивно решение № 3 от 07.01.2021 г. по гр. д. № 375/2021 г. на Габровски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 260090 от 23.07.2021 г. по гр. д. № 1425/2019 г. на РС-Севлиево, с което е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС, предявен от С. М. С. и Л. Г. С. да бъде осъдена Й. С. С. да преустанови неоснователните си действия, като възстанови целостта на северния комин на нивото на втория етаж от сградата, находяща се в [населено място], на [улица]. В касационната жалба се навеждат доводи за. Неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС, защото е установено, че премахването на комина на нивото на втория етаж им пречи и за необоснованост на решението, защото не са съобразени всички доказателства, и не са обсъдени в съвкупност. Ответницата по касация не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: По основанието за допускане до касация: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: премахване на комина през средния етаж на етажна собственост неоснователно действие ли е и съставлява ли то пречка за упражняване правото на собственост на останалите съсобственици поради противоречие на въззивното решение с ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, решения № 351/14.10.2011 г. по гр. д. № 1179/2010 г. и други решения. С ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т. 3 се прие, че в общия случай за уважаване на негаторен иск по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Според приетото в решение № 351 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 1179/2010 г. на ВКС, І гр. о., комините са обща част по естеството си, тъй като макар да обслужва конкретно помещение, предназначението им е да проведат дима до покрива през всички вертикално разположени обекти. Затова възможността да се ползва самостоятелния обект от етажната собственост е в пряка зависимост от възможността да се ползва комина, респективно невъзможността пълноценно да се ползва комина по предназначение препятства пълноценното ползване на самостоятелния обект от етажната собственост. Защитата срещу това смущаване правото на собственост върху конкретен обект от етажната собственост е чрез негаторен иск, чрез който собственикът може да иска от всички правни субекти да преустановят неоснователните си действия, или да се въздържат от такива, с които му пречат да упражнява своето право. Нарушаването целостта и промяна на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини, както и използването им за други цели, несвързани с предназначението им е неоснователно действие, противоречащо на чл. 32, т. 6 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, /ДВ бр. 89 от 28.10.2014 г., попр., бр. 105 от 19.12.2014 г., изм. и доп., бр. 37 от 7.05.2021 г., в сила от 8.06.2021 г./. Няма спор в съдебната практика, че иска по чл. 109 ЗС може да бъде насочен както към лицето, което е създало противоправното състояние в имота, препятстващо спокойното упражняване на правото на собственост, така и към собственик или лице, което подържа това състояние. В този смисъл са Решение № 265 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 225/2011 г., I г. о., Решение № 63 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2020 г. По касационната жалба: Ищците са собственици на първия етаж, а ответницата – на втория от триетажна сграда, находяща се в [населено място], на [улица], която е строена в началото на миналия век и е надстроена с трети етаж по-късно. Външните зидове на сградата са дебели около 40 см. и в тях на ниво първи етаж, северна страна съществува провод и розетка, които в. л. Б. е констатирала, че стига до плочата между първия и втория етаж. Този комин не е външен, а е вграден в стената. Установено е, че към 2013 г. е извършван ремонт в жилището на ответницата на втория етаж с цел разделянето му на две жилища и оформяне на два санитарни възела. На ниво този етаж няма розетка /отвор/ на стената за комин, а стените са покрити с гипсокартон. На покрива има четири коминни отвора. Вещо лице Р. е проверила с тежест, че има отворен провод в северната част, който стига от покрива до ниво под на трети етаж. Така безспорно е установено, че между плочата, съставляваща под на втори етаж и тази, съставляваща таван на втори етаж няма проводимост и тяга на въздуха. По жалби на ищците пред техническата служба на Община Севлиево и РДНСК е установено, също, че има комин на ниво първи етаж, който няма проводимост на ниво втори етаж. По делото не е могло да се установи от СТЕ дали е имало проводимост преди ремонта, извършен от ответницата, като в тази връзка свидетелите, доведени от ищците установяват, че е имало тяга на въздуха от комина, каквато сега няма. От свидетелските показания е установено, че при ремонта на втория етаж са зазидани северните комини и, че при изграждането на трети етаж са запазени отворите за комини в плочата над втория етаж. Първата инстанция е отхвърлила иска с мотив, че действията на ответника не могат да се възприемат като пречещи за упражняване правото на собственост на ищците. Не било установено, че ответницата е премахнала комина. Въззивната инстанция е възприела този извод, За неоснователно е прието оплакването, че не са възприети констатациите на специалисти от Община Севлиево и РДНСК. Постановеното с актове на тези органи задължение за възстановяване на комина от етажните собственици на втори етаж не е възприето, защото не бил представен протокола за констатациите от проверки през 2018 г., а в протокола от 17.06.2019 г. е посочено, че поради поставяне на гипсокартон не може да се установи дали е премахнат комина, но е установена липсата на тяга в комина на първия етаж. Компетентните органи не могли да установят дали е премахнат комина, или има запушване и къде. Затова въззивният съд е приел, че иска е неоснователен. Предвид отговора на поставеният въпрос, изводите на въззивната инстанция, че действията на ответника не могат да се възприемат като пречещи за упражняване правото на собственост на ищците и, че не е установено дали ответницата е премахнала комина, са неправилни. Тези изводи са довели до неправилно решение, противоречащо на материалния закон – чл. 109 ЗС и необосноваността му. Като неправилно, това решение следва да се отмени. Тъй като не се налага извършването на други съдопроизводствени действия, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество. По предявеният иск по чл. 109 ЗС е установена собствеността на ищците на първия етаж. Установено е от съдебнотехническите експертизи и показанията на св. С. зазиждането на комина при ремонт на втория етаж, довело до непроводимостта му на ниво втори етаж. Установена е и липсата на тяга в северния комин на първи етаж, доказана от СТЕ и от показания. на св. П. и св. С.. Без значение е кога и дали ответницата е извършила това зазиждане, макар, че и това е установено. Достатъчно е, че тя подържа това състояние, което създава пречка на ищците да ползват пълноценно собствения си на първи етаж, а и е нормативно недопустимо да се променя конструкцията на комин - чл. 32, т. 6 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Затова предявеният иск, като доказан и основателен следва да се уважи. Касаторите претендират разноски. Съдът като съобразява, че за едната претенция – за възстановяване на стена иска по чл. 109 ЗС е отхвърлен и не е допуснато касационно обжалване и уважаването на иска за възстановяване на комина, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК счита, че на касаторите следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 795 лв., като поради това, че не е разбит хонорара за всеки от двата иска, го разделя на половина за всяка от инстанциите. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 3 от 07.01.2021 г. по гр. д. № 375/2021 г. на Габровски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 260090 от 23.07.2021 г. по гр. д. № 1425/2019 г. на РС-Севлиево, с което е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС, предявен от С. М. С. и Л. Г. С. да бъде осъдена Й. С. С. да преустанови неоснователните си действия, като възстанови целостта на северния комин на нивото на втория етаж от сградата, находяща се в [населено място], на [улица] вместо това постановява: ОСЪЖДА Й. С. С. ЕГН-[ЕГН] от [населено място], [улица], вх..., ет... да преустанови неоснователните си действия, като възстанови целостта на северния комин на нивото на втория етаж от сградата, находяща се в [населено място], на [улица] по иск, предявен на основание чл. 109 ЗС от С. М. С. ЕГН-[ЕГН] и Л. Г. С. ЕГН-[ЕГН] и двамата с адрес [населено място], [улица], ет... Осъжда Й. С. С. ЕГН-[ЕГН] от [населено място], [улица], вх..., ет... да плати на С. М. С. ЕГН-[ЕГН] и Л. Г. С. ЕГН-[ЕГН] и двамата с адрес [населено място], [улица], ет.. деловодни разноски за всички инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 795 лв.