Решение № 9145 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 648/2018 г.

Решение № 9145 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 648/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "М.-К." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. М., подадена от управителя В. Д. срещу решение № 538 от 27.11.2017 г. по адм. д. № 7/2017 г. на Административен съд - М.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на О. М., чрез адв. Аврамова, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение и основателност на касационните оплаквания и предлага да се отмени решението и се постанови ново по същество, с което се отмени заповедта за премахване на незаконния строеж, поради наличие на надлежни строителни книжа за изграждането му. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 2493/12.12.2016 г. на кмета на О. М., с която е наредено на "М.-К." ЕООД да премахне незаконен строеж "входно- изходна рампа" в поземлен имот с идентификатор 48489.6.758 по КККР на гр. М., към разрешен строеж "Автомивка с пункт за смяна на масла и гуми - етапно, I-ви етап: Автомивка с техническо помещение; II-ри етап: Пункт за смяна на масла и гуми" в УПИ II, кв. 339 по плана на гр. М. . Прието е, че констатираният незаконен строеж не се обхваща от разрешеното с Разрешение за строеж /РС/ № 43/14.06.2016 г. строителство, независимо че в него е посочено " да се изгради временна входно- изходна рампа към бул. "Ал. С.", тъй като за рампата няма издадено отделно разрешение за строеж. Обсъдено е заключението на приетата по делото СТЕ за вида и параметрите на процесния строеж и след анализ на нормата на чл. 225, ал. 2 ЗУТ е изведен решаващият правен извод за съответствие на оспорената заповед с визираното в нея правно основание на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради погрешно прилагане на материалния закон към изяснената по делото фактическа обстановка. Преценката за законосъобразност на оспорен административен акт по смисъла на чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК следва да обхваща съответност на правното основание, на което е издаден с установените в административното производство факти. Това съответствие в случая не е налице, тъй като е установено по безспорен начин, че процесния строеж е разрешен по надлежния ред, визиран в ЗУТ. Видно от процесната заповед № 2493/12.12.2016 г. на кмета на О. М., незаконният строеж е квалифициран като такъв на основание т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, т. е. без строителни книжа /одобрени проекти и разрешение за строеж/. От приложеното по делото и административната преписка Разрешение за строеж № 43/14.06.2016 г., т. 9 се установява, че въпросната "входно- изходна рампа" е разрешена като временен подход до УПИ II, кв. 339 по плана на гр. М. по инвестиционен проект, вписан в регистъра на О. М. под № 41/2016 г. и до реализиране на улица с от. 1476-1478. Рампата е предвидена и в одобрения на 14.06.2016 г. проект - части "Пътна" и "Организация и безопасност на движението", с конкретни параметри и местонахождение /понижаване на тротоара на бул. "Ал. С." с надлъжен наклон не по-голям от 6% и подсилване с бетонова плоча от 14см./, като е одобрена и схема на същата дата. Изложеното е констатирано и от вещото лице в т. и т. 3 от заключението. Следователно са опровергани в хода на процеса констатациите по Констативен акт № 10/10.11.2016 г., залегнали в мотивите на обжалваната заповед и последната е издадена на несъответно правно основание. Процесният строеж е изграден при надлежно издадени строителни книжа, които се ползват със стабилитет и са породили разписаните правни последици. В тази връзка не е зачетена от административният съд и силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение № 228/6.06.2017 г., постановено по приложеното по делото адм. д. № 17/2017 г. по описа на Административен съд-М., с което е отхвърлен протеста на прокурор от Районна прокуратура-М. срещу заповед № ДК-10-СЗР-11/13.12.2016 г. на началника на РДНСК-СЗР, с което е отхвърлен протеста срещу Разрешение за строеж № 43/14.06.2016 г. Изводът на административният съд, че за процесната рампа не е издадено отделно РС, което е изискуемо по закон, не намира опора в действащата нормативната база, тъй като в ЗУТ не се съдържа такъв вид изискване. Нещо повече, издаденото РС винаги се преценява с оглед обема на предвидените по одобрения инвестиционен проект СМР, тъй като проектите са неразделна част от РС, т. е. дори и в РС да не са изрично описани всички разрешени стр. дейности, то техния обем е определяем по одобрените към РС проекти - чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ. От обстоятелството, че строежът е бил правно невъзможен в имота, в който е бил разрешен, обратно на приетото от административният съд, не следва, че строежа е незаконен, след като е изграден при надлежно издадени и влезли в сила строителни книжа. Доводите в тази насока са относими към законосъобразността на строителното разрешение и одобрените проекти, възможността за преценка на която обаче е преклудирана, предвид обоснования по-горе стабилитет на строителните книжа. Не е отчетено и обстоятелството, че с процесният строеж /рампа/ не се променя трайно и значително субстанцията на поземления имот /тротоар/. Експерта сочи в т. 4, б. "в" от заключението на СТЕ, че пешеходния тротоар съществува на място, като с новото строителство /въпросната рампа/ е променено предназначението в две посоки: 1. в тротоар за хора с увреждания и 2. входно-изходна рампа за УПИ II. В тази връзка е основателно и позоваването на прокурора от Върховна административна прокуратура на несъществено отклонение по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 8 от ЗУТ, още повече, че изместването с 3,20м. е поради съществуващ подземен колектор на БТК, ненанесен в подземния кадастър. Изложеното сочи на незаконосъобразност на заповедта, поради липса на основанието по т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, на което е издадена, поради което същата следва да бъде отменена, след отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 222, ал. 1 от АПК. Доводите, наведени в процеса за изграждане на строежа в противоречие с предвижданията на ПУП и на неподходящо място с оглед безопасността на движението и вида на улицата не са относими към правното основание по т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, на което е издадена процесната заповед, чието демотивиране както от фактическа, така и от правна страна е недопустимо в съдебното производство. Разноски не се претендират от касатора, поради което не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,