Решение № 10427 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6788/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. В. Л., гражданин на Руска федерация,, подадена чрез адв. Симеонов против Решение 13703/22.04.2025 г., постановено по адм. д. 1494/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена неговата жалба против Решение 1109/30.01.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила, не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. По изложени в касационната жалба съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на ДАБ. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез юрк. Кръстева, в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на осмо отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София -град е било Решение 1109/30.01.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. В. Л. е роден [дата] в гр. Горски, Руска федерация, етническа принадлежност - [заличен текст], религиозна принадлежност: [заличен текст], семейно положение - неженен. Личните му данни са установени въз основа на представен паспорт, издаден от Руска федерация. Напуснал страната си на 30.09.2024г. легално за Грузия, където останал до 10-12 дни, откъдето легално преминал в Турция. На 17.10.2024 г. влязъл незаконно в България. В проведеното с чужденеца интервю обективирано в протокол рег. УП-23818/03.02.201.11.2025 г. чуждият гражданин е посочил, че не е имал проблеми свързани с етническата си и религиозна принадлежност. Живял в гр. Гороховец, където живее и майка му. Има средно образование, като е учил за металург. Посочил е, че не е бил политически ангажиран. Бил е в армията от 1997г. до 1999г. в гр.Мулина, редник в артилерията. През 2024г. е получил два пъти покана за мобилизация първият път майка му е отказала, а втория път - лично той е отказал да вземе поканата, защото не искал да воюва. След това са дошли полицаи, които са го отвели във военното окръжие, след това в салон, където събирали донаборници, след което е бил изпратен в сборен пункт в гр. Мулина, където е пренощувал и на следващия ден избягал. Чужденецът съобщава, че е избягал през улицата, като е прескочил оградата и се е скрил в гората, след което се е върнал в Нижни Новоград, останал е при познат три дни и е заминал за гр.Санкт Петербург. В началото на лятото е бил в гр. Санкт Петербург, където се е готвил да пресече границата с Финландия, но полицията го е върнала на две спирки преди границата. Върнал се е в гр.Санкт Петербург, откъдето е заминал за Грузия. Изразява опасения от мобилизация. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на А. В. Л.. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е възприел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и е достигнал до извод, че е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Административният съд е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Направил е извод, че от страна на жалбоподателя не са заявени и установени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване или на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, политическото мнение или принадлежността му към определена социална група. Поради това е приел за правилна преценката на административния орган, че изложените от чужденеца мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита. Съдът е обсъдил доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счел, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Този извод е мотивиран с липсата на твърдения молителят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, да е бил принуден да напусне страната си по произход Сирия поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или срещу него да са били предприети такива действия от официалните власти на Сирия или от групировка или организация, които тези държави да не са в състояние да контролират. Поради това е прието, че чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е преценена съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г., изхождайки от бежанската история на А. Л. история и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Руската федерация. Съобразно справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Правилно Административен съд София - град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. В. Л.. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното интервю, А. В. Л. е [заличен текст], неженен. Заявява, че не членува в политически партии, организация или военни групировки. Твърденията на Л. не могат да обосноват извод, че е налице основателен страх от преследване поради принадлежност към определена организация или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Заявил е, че на 30.09.2024г. е заминал легално за Грузия, където е останал 10- 12 дена, като се е опитвал да намери начин как да узакони престоя си там. След това е преминал легално от Грузия за Турция, оттам незаконно е влязъл в РБ на 17.10.2024г. Законосъобразно административният съд е извел, че сочените обстоятелства не обосноват наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съмненията на лицето, произтичащи от опасения за евентуалното му преследване, не са свързани с причина, която да обосновава търсене на закрила и затова се явяват неоснователни, както правилно е приел и административният орган. На следващо място, правилно решаващият състав е съобразил наличие на противоречие и неяснота по отношение на опита за мобилизация, като първо е посочено, че чужденецът е бил заведен в салон, после в сборен пункт в Мулино, където пренощувал, а след това избягал като прескочил ограда. Правилно е подчертано, че във военната му книжка не е отразено, че е бил извикан в запас и задържан като от справка с вх. МД - 02-28/24.10.2024г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ-МС е видно, че при повикването мобилизираният е задължен да носи паспорт и военната си книжка. Следва да се посочи, че доказателства във връзка с твърдяната мобилизация и задържане не са представени нито пред административния орган, нито пред съда. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на А. В. Л. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Руска федерация достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от А. Л. бежанска история и актуалната информация относно Руската федерация. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Руска федерация, представена под формата на справка в съдебното производство, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем в Русия да е налице конфликт, който да достига до нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че Л. изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут, според специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. По изложените съображения, решението на Административен съд София -град, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение