Решение № 5300 от 18.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител юрк. Маршавелска, против Решение 1699 от 12.10.2022 г., постановено по адм. дело 1638/2022 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адв. възнаграждение. В о. с. з. касаторът не се представлява. Ответната страна Н. Найденов, чрез адв. Гунчева в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. В о. с. з. Найденов се явява лично и моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на Пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С Решение 1699 от 12.10.2022 г., постановено по адм. дело 1638/2022 г. по описа на АС - Пловдив е отменена Заповед 409/01.06.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 107, ал.1, т.6 и чл.108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение с Н. Найденов, заемащ длъжността Началник на отдел Регионална разплащателна агенция- РА в Областна дирекция на ДФЗ - гр. Пловдив, считано от 01.06.2022 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено: Заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност . За да отмени обжалваната заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предвидената от закона форма, но при липса на фактически основания за нейното издаване. Посочил е, че от съдържанието на заповедта не може да се изведе действителната воля на административния орган, тъй като не е посочено кой е възстановеният държавен служител след незаконно уволнение, който е заемал преди това същата длъжност. Приел е, че не са налице материалноправните предпоставки на чл.107, ал.1, т.6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение със служителя Найденов, поради което е отменил заповедта като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но същата е немотивирана, издадена при липса на фактически основания . В случая в мотивите на заповедта е преписан текстът на закона, а приетото от органа по назначаване като причина за прекратяване на служебното правоотношение е възстановяване на незаконно уволнения служител Ж. Георгиев, заемал преди това същата длъжност. В оспорената заповед не е посочено фактическото основание за нейното издаване, а е преписан само текста на закона, което не изпълнява изискването на законовата разпоредба за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Дали посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта, т. е. мотивите му попадат под хипотезата на приложената от него правна норма е въпрос на преценка на материалната законосъобразност на издадения административен акт. Съгласно чл. 107, ал.1, т. 6 от ЗДСл органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. В съответствие със събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че считано от 01.08.2012 г. Н. Найденов е назначен на длъжност Началник отдел Специализирана администрация на Областна дирекция - Пловдив, отдел Регионална разплащателна агенция - РА , ДФЗ. След многократни заповеди за прекратяване на служебното му правоотношение, отменени по съдебен ред и последващи възстановявания на работа/общо пет такива- със заповеди от 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2021 г. и 2021 г./, на 04.05.2022 г. Найденов е възстановен и допуснат на работа, считано от 05.05.2022 г. на заеманата от него длъжност Началник на отдел Регионална разплащателна агенция- РА в ОД на ДФЗ - Пловдив с месторабота в гр. Пловдив. На 09.03.2017 г. датата, на която за първи път е прекратено служебното правоотношение на Найденов е издадена заповед за преназначаване на Ж. Георгиев на длъжността, заеманата от Найденов. На 01.06.2022 г. е прекратено служебното правоотношение на Н. Найденов с мотиви, че заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност без посочване на конкретно лице или заповед. На същата дата по реда на чл.122, ал.1 от ЗДСл, считано от 01.06.2022 г. служебното правоотношение на Ж. Георгиев е възстановено за длъжността Началник на отдел Регионална разплащателна агенция- РА в ОД на ДФЗ- Пловдив, с месторабота в гр. Пловдив. Правилно АС - Пловдив е приел, че предвид многократно отменените незаконосъобразни заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на Н. Найденов за заеманата от него длъжност, служебното му правоотношение в ДФЗ се счита за непрекъснато от датата му на първоначално назначаване - 01.08.2012 г. Не може да се приеме, че Ж. Георгиев е заемал тази длъжност преди него, както и че по отношение на Н. Найденов са налице предпоставките по чл. 107, ал. 1 т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение, поради възстановяване на незаконно уволнен служител. Следва да се отбележи също, че Заповед 332/04.05.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл, с която Н. Найденов е възстановен на заеманата от него длъжност в ОД на ДФЗ- Пловдив, считано от 05.05.2022 г. е издадена преди заповедта за възстановяване на Ж. Георгиев на същата длъжност, поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че първият заемал длъжността Началник на отдел Регионална разплащателна агенция - РА в ОД на ДФЗ- Пловдив е Н. Найденов, а не Ж. Василев. Правилно АС - Пловдив е приел, че Н. Найденов към датата на прекратяване на служебното му правоотношение, е заемал длъжността на незаконно уволнен служител, който е възстановен със съдебен акт и се е явил да заеме същата длъжност, която е заемал преди уволнението. Поради това не са налице изискванията за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.6 от ЗДСл. При постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване на процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на изложените твърдения. Изводите на съдебния състав са изградени след цялостна преценка на събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес доказателства. Съда е изложил подробни мотиви в подкрепа на направените изводи по съществото на правния спор. По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер - 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е определено в минимален размер по чл.18, ал.3 от Наредбата 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/редакция ДВ,бр.88/04.11.2022 г./. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение