Решение № 13952 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3691/2018 г.

Решение № 13952 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3691/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на "Завод за асинхронни електродвигатели" АД - гр. Пловдив чрез адв. Данова за отмяна на влязло в сила Решение № 1918 от 10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2289 от 2017 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Като основание за отмяна в искането се сочи чл. 239, т. 5 и т. 6 АПК. Претендира разноски. Ответникът - директорът на ТД на НАП Пловдив, не изразява становище. Върховният административен съд, първа колегия, тричленен състав на осмо отделение, намира искането за допустимо - подадено срещу влязло в сила решение, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. Не е налице основание за отмяна по т. 5 на чл. 239 АПК. Разпоредбата, тълкувана многократно в съдебната практика на Върховния административен съд, има предвид отмяна на това основание, когато поради нарушаване на съответните правила страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Тълкуването на разпоредбата обосновава извод, че трите й хипотези се отнасят до нарушения на процесуалните правила, в резултат на които страна не е могла да организира защитата си поради невъзможността да участва в делото. Основанията за отмяна като лимитативно изброени следва да се тълкуват стриктно. Наведените от молителя подробни доводи не могат да се квалифицират като такива, обуславящи отменителното основание на чл. 239, т. 5 АПК, тъй като са за неправилност на решението на Административен съд Пловдив и постановяването му при съществени процесуални нарушения поради необсъждане на всички доказателства и постановено му при неизяснена фактическа обстановка. По реда на извънредния способ е недопустимо да се проверява правилността на касационното решение, защото това би направило съдебния административен процес триинстанционен, в нарушение на чл. 131 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 от АПК, съдебен акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Несъмнено разпоредбата има предвид установено нарушение на Конвенцията по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на това основание, както и относно фактическата обстановка, с която е свързан конкретният правен спор. Няма твърдения, нито данни по делото, молителят да е сезирал Европейския съд за защита правата на човека във връзка с процесния административен акт и да е установено със съдебен акт нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Не са налице факти, от уредения в хипотезата на правната норма фактически състав, поради което искането за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК също следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на молителя. Такива не се присъждат и на ответната страна, тъй като няма данни да са направени и поискани такива. Водим от горното и в същия смисъл на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, първа колегия