Решение № 7743 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2781/2011 г.

Решение № 7743 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2781/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на областния управител на Бургаска област против решение по адм. д. № 840/2010 г. по описа на АС-Бургас. Твърди, че решението е незаконосъобразно, защото със заповед № РД-09-81/22.07.2009 г. не е приключило административното производство по чл. 80 от ЗДС. На 29.07.2009 г. адресатът на акта не се явил и изземването не е извършено. Затова оспорената в настоящото съдебно производство заповед № РД-09-19/2.03.2010 г. представлява продължаване на административното производство по изземване на имота. По делото е подадена касационна жалба и от заинтересованото лице Институт по земеделие, гр. Карнобат, с искане за отмяна на решението на съда поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че неправилно не е допуснат до участие в съдебното производство, макар за съдебно заседание от 16.09.2010 г. да е поискал конституиране като заинтересовано лице. Позовава се на чл. 15, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от АПК. Не са развити доводи по твърденията за необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответната страна Иван Н. Кожухаров оспорва касационните жалби като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби за подадени в срока по чл. 214 от АПК, намира същите за допустими. По същество е основателна жалбата на Института по земеделие гр. Карнобат. Производството е образувано по жалбата на Иван Николов Кожухаров против заповед № РД-09-19/2.03.2010 г. на областния управител на област Бургас по чл. 80 от ЗДС за изземване на ползвани без основание от жалбоподателя заградени части от имоти, а именно 1509 кв. м от ПИ № 000995, ведно с изградената в него лаборатория, 117 кв. м от ПЕ № 14 6001, 1038 кв. м от ПИ № 000970, всичките в местността "Бабалията", актувани с актове за публична държавна собственост № 3161/1.06.2004 г. и № 3171/3.06.2004 г., които части съответстват на части от имот № 000396 и № 146001 по КВС, предоставени за управление на Института по земеделие гр. Карнобат. Административното производство е започнало по молба № 33-3/20.01.2009 г. на Института по земеделие. В съпроводителното писмо на областния управител до съда изх. № 110157/19.04.2010 г. в списъка на страните като заинтересовано лице е посочен Институт по земеделие гр. Карнобат. Институтът не е конституиран по делото и не е призован за съдебно заседание. В открито с. з. от 16.10.2010 г. съдът е отказал с определение да конституира Института по земеделие гр. Карнобат като заинтересовано лице и в същото заседание е дал ход по съществото на спора. С решение № 1230/29.10.2010 г. първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед поради нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК. Единственият касационен довод на Института по земеделието е, че има качеството на заинтересовано лице в съдебното производство, но не е допуснат до участие. Тъй като не са наведени конкретни оплаквания по твърденията за необоснованост и нарушения на материалния закон, същите не следва да се обсъждат. В АПК няма определение на понятието "заинтересовано лице", но съдебната практика извлича съдържанието му от разпоредбата на чл. 15 от АПК като субект на административното право- органи, лица и организации, чиито права, свободи и законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права и задължения. След като в АДС № 3171/3.06.2004 г. е вписано, че са предоставени права на Института по земеделие, гр. Карнобат, същият се явява заинтересовано лице, защото за него оспореният административен акт е благоприятен. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, като задължение на съда по чл. 154, ал. 1 от АПК е да конституира служебно страните. Съдебното решение, с което е отменена заповедта за изземване, съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК има действие по отношение на всички, т. е. включително спрямо страната, за която административният акт е бил благоприятен. Поради това следва да се приеме, че в случая е налице нарушение на съвместната процесуална легитимация на ответниците, а решението следва да се обезсили. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, III отделение