Решение № 9936 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15689/2009 г.

Решение № 9936 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15689/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Тетевен против решение № 93 от 15.10.2009 г., постановено по адм. д. № 242/2009 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът - Благовеста Иванова Тошкова оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218 АПК с оглед посочените касационни основания, настоящата инстанция съобрази следното: С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил заповед № 1/25.06.2009 г. на кмета на община Тетевен, с която на Благовеста Иванова Тошкова било наложено дисциплинарно наказание "порицание". За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на чл. 93, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. По несъмнен начин по делото е установено, че преди налагане на дисциплинарното наказание държавния служител не е бил изслушан от дисциплинарнонаказващия орган. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК и е указал на административния орган за задължението му по чл. 170, ал. 1 от АПК, но по делото не са представени доказателства, установяващи административнонаказващият орган да е изслушал служителката за извършените от нея дисциплинарни нарушени. Приемането на писмените обяснения от държавния служител не отменя задължението на органа по назначаването да изслуша същия. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Цитираният законов текст изисква изслушване на служителя и приемане на писмени обяснения, в хипотезата на кумулативно съществуващи предпоставки за законосъобразност на наложеното наказание от дисциплинарнонаказващия орган. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Тошкова не е изслушвана и това не е по нейна вина. Поради това не може да се приеме, че е спазено императивното правило на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, с което е нарушено правото на защита на служителя в дисциплинарната процедура. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. е правилен и законосъобразен. При установено нарушение на императивното правило на посочената правна норма, съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл., като е отменил оспорената заповед. Законосъобразен е изводът на съда, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на преклузивния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно посочената норма дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. От данните по преписката е видно, че неизпълнението на служебните задължения, за които е наложено дисциплинарното наказание се изразяват в неподаване на декларация през 2007 г. по чл. 27 от ЗДСл., подаване на 12.03.2007 г. и 6.03.2008 г. на декларации с невярно съдържание и неподаване на декларация за 2009 г. в срок до 31.03.2009 г., а заповедта е издадена на 25.06.2009 г. т. е. след изтичане на двумесечния срок за последното нарушение и след изтичане на едногодишния срок за останалите две нарушения. Следва да се отбележи, че държавният служител е задължен да подаде декларация по чл. 7, ал. 2 от ЗДСл. при назначаването му на държавна служба (чл. 8, ал. 3 от ЗДСл.) и при възникване на несъвместимост съгласно чл. 27 от ЗДСл. Евентуалната несъвместимост (при наличието, на която законодателят е предвидил специален ред за прекратяване на служебното правоотношение) е възникнала през 2007 г., поради което срокът за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл. Срокът е преклузивен и пропускането му погасява правото на органа да ангажира дисциплинарната отговорност на държавния служител. Само на това основание заповедта също се явява незаконосъобразна и подлежаща на отмяна. По изложените по-горе съображения са неоснователни доводите на касатора, че нарушенията са станали известни на дисциплинарнонаказващия орган на 18.05.2009 г. въз основа на сигнал на Районна прокуратура Тетевен. Изводите на съда, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, а доводите за необоснованост на решението са неоснователни. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,