Решение № 8273 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2555/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител, срещу Решение 662 от 24.01.2025 г. по адм. дело 975/2024 г. на Административен съд Хасково. В касационната жалба са развити съображения за постановяване на съдебния акт при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Иска се решението да се отмени, а спорът да се реши като се отхвърли първоначалната жалба. Прилагат се писмени доказателства копие на извлечение от ИСАК. Претендира се присъждане на разноски по делото, като при условията на евентуалност се прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба С. Н. П., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Към жалбата прилага писмени доказателства. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил Уведомително писмо с изх. 01-6500/3219 от 28.08.2024 г. за неодобрение за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2021 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от С. П. Заявление за подпомагане с УИН [номер], в частта относно заявеното подпомагане по направление Биологично растениевъдство от мярка 11 Биологично земеделие , при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на решението. Ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1 010 лв. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел за установени следните фактически обстоятелства: Оспорващият е подал общо Заявление за подпомагане на 10.05.2021 г. и Заявление за подпомагане, форма за физически лица, с дата 14.05.2021 г., редактирано на 27.05.2021 г. по отношение на схеми и мерки, регистрирано с УИН [номер], в което е заявил подпомагане по различни схеми и мерки, вкл. по мярка 11 Биологично земеделие , с Приложение за кандидати поредна година по мярка 11, като в приложението е отбелязано, че е заявление за плащане, както и че заявеното подпомагане е по направление Биологично растениевъдство . Декларирано е също, че през текущата година се намалява площта, за която е поет биологичен ангажимент по посоченото направление и се спазват разпоредбите на чл. 17, ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 г. Като причини за намаляването на площта са посочени: - изтичане на договорите на конкретните имоти; - изтичане на петгодишния ангажимент, както и - неразбиране от страна на наемодателя за по-нататъшна съвместна работа. Към заявлението са приложени съответните общи декларации, вкл. задължителната за участие по заявеното за подпомагане направление по мярка 11, в която по т. 6, кандидатът е декларирал, че е запознат, че за трайни насаждения, създадени по проекти, финансирани от ПРСР в периода 2007-2013 и ПРСР в периода 2014-2020, не се изисква предоставяне на оценка по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения (в случай че са заявени нови площи с трайни насаждения, лозя и маслодайна роза). От използваните от земеделския производител парцели по мярка 11, направление Биологично растениевъдство , за кампания 2021 г. са заявени за подпомагане 7 нови парцела /7.43 ха/ в землището на с. Студена, с код на избраната дейност БР 12. В резултат от автоматичните проверки от 14.05.2021 г. и от 27.05.2021 г. административният орган е установил, че действително не са декларирани същите площи по направление Биологично растениевъдство спрямо декларираните /36.81 ха/ от предходната 2020 година. На 28.08.2024 г. е издадено оспореното УП, с което земеделският производител е уведомен, че на основание чл. 43, ал. 1 и 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. и в резултат на извършените административни проверки в съответствие с Глава четвърта от същата наредба, по декларираните данни в заявление за подпомагане с УИН [номер], не е одобрен за участие по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 г. В мотивите на акта е посочено, че на осн. чл. 26, т. 4 от Наредба 4/2015 г. не се одобряват за участие в мярката новозаявените парцели с трайни насаждения, за които не е предоставена оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения не са надвишили продължителността на периода на плододаване по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения и при проверка по чл. 39а, ал. 2 се установи, че трайните насаждения, лозя и маслодайна роза не са пригодни за плододаване . При тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е направил извод, че оспореният акт е издаден от компетентния административен орган, действащ по делегация при спазване на материалните предели на правомощията, предоставени му от изпълнителния директор със Заповед 03-РД/3203#1 от 24.07.2023 г. - да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания, мярка 10 Агроекология и климат и мярка 11 Биологично земеделие , поради което не е нищожен. Приел е още, че актът е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа правните и фактическите основания за издаването му съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като по този начин не е нарушено правото на защита на адресата, от една страна, а от друга - дава възможност на съда да проведе контрол за законосъобразност. Подробно в Таблица 1 към УП са описани неодобрените за участие по мярката парцели като са посочени номерата им по заявлението за подпомагане, декларираната култура бадеми, код на същата 223020, код на декларираната дейност БР12, площта, в ха и причината за неодобрение - че не отговаря на изискванията на чл. 26, т. 4 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. . Съдът е намерил за основателно оплакването в жалбата, че оспореното УП е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довело и до несъответствието му с материалния закон. На първо място оспорващият не е бил уведомен за започване на административното производство, каквото е изискването на чл. 26, ал. 1 АПК. На второ място процедурата по издаване на оспореното УП е проведена в отклонение от изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК, като административният орган е нарушил задължението си служебно да събере и прецени всички налични при него доказателства, като едновременно с това е лишил жалбоподателя от възможността да ангажира конкретни обяснения, или представи допълнителни доказателства от значение за крайния резултат на производството. На следващо място като се е позовал на разпоредбата на § 20 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 4/24.02.2015 г., обн. в ДВ бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) съдът е направил извод, че към датата на издаване на процесното УП нормативната уредба вече изрично е допускала изключение от изискването за предоставяне на оценка, в случаите, когато за заявените трайни насаждения и лозя ДФЗ може да извърши служебно проверка в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз., т.е. в публичния електронен Регистър, поддържан от Министерство на земеделието. По делото няма данни такава проверка да е извършена, няма и твърдения, нито има представени доказателства за невъзможността да бъде извършена. На последно място е приел, че след влизане в сила на изменението на чл. 26, т. 4 от Наредба 4 /24.02.2015 г., обн., ДВ бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г., разпоредба, приложима към датата на издаване на процесното Уведомително писмо, непредоставянето на оценка вече не е достатъчно за неодобряване на новозаявени парцели с трайни насаждения за участие в мярка "Биологично земеделие", а кумулативно е добавено и изискването при проверка по чл. 39а, ал. 2 да се установи, че трайните насаждения, лозя и маслодайна роза не са пригодни за плододаване, според информацията в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз или тази, предоставена от Министерството на земеделието. По така изложените съображения съдът е направил извод, че оспореният акт е незаконосъобразен като издаден в нарушение на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК и е постановил своя акт. Решението е неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е отказ на административния орган да одобри за участие г-н П. по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 г. След като е приел жалбата за редовна и допустима съдът е следвало да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. Съгласно чл. 170, ал. 2 АПК когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В случая с разпореждането си 4692 от 12.11.2024 г. съдът е подходил формално, не е разпределил правилно доказателствената тежест, не е дал на страните необходимите указания, вследствие на което делото е останало непопълнено с релевантни за разрешаването на спора доказателства. За целта съдът е следвало да укаже на оспорващия, че носи доказателствената тежест да установи, че са налице изискуемите от Глава втора на Наредба 4/2015 г. условия да бъде одобрен за участие по мярка 11 за новите 7 парцела, които включва за кампания 2021 г. На ответника, на осн. чл. 170, ал. 1 АПК, е следвало да даде указания да установи съществуването на фактическите основания, посочени от него в акта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Неизпълнението на тези задължения практиката приема за съществено процесуално нарушение, като нарушение на принципа на служебното начало в процеса. Съдът при разглеждане на спорните въпроси по делото неправилно е обсъждал релевантните разпоредби от Наредба 4 от 24.02.2015 г. в редакции, които не са били приложими за кампания 2021 година. За кампания 2021 г. е приложима разпоредбата на чл. 26, т. 4 от Наредбата в редакцията, действала за кампания 2021 г., както и § 25 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.). Едва след попълване на делото с доказателства съдът ще бъде в състояние да ги обсъди в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това да направи преценка за законосъобразността на оспорвания пред него административен акт на основанията по чл. 146 и чл. 168 АПК, като приложи релевантните за кампания 2021 година нормативни разпоредби. Тъй като касационната инстанция не разполага с правомощия да установява факти за първи път, а е длъжна да прецени прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, по аргумент от нормата на чл. 220 АПК, представените пред настоящата инстанция писмени доказателства не следва да бъдат коментирани. Предвид изложеното, обжалваното решение, като неправилно, следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да разпредели правилно доказателствената тежест между страните, да им укаже кои факти и обстоятелства следва да докажат в настоящия процес и за кои не следва да сочат доказателства, да събере релевантните доказателства и да постанови своя акт. С оглед изхода на спора претенцията на страните за присъждане на разноски по делото следва да се реши от първоинстанционния съд. Водим от горното Върховният административен съд, състав на пето отделение,