Решение № 118 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 467/2010 г.

Решение № 118 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 467/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. М. К. Ч. и Т. К. Д. са обжалвали частично въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 214 от 26.10.2009 г. по гр. д. № 31882009 г. в отхвърлената част на иска за делба. Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000 лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК и към нея има приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ответниците не са подали отговор по реда на чл. 287 ГПК. Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд [населено място], с което е отхвърлен иска за делба на втория етаж от жилищната сграда с идентификатор 80371.241.392.1, отменен е нот. акт № 11 том I рег. № 134/2009 г. за този етаж и е оставено в сила решението, имащо характер на определение, с което е прекратено производството по делото по иска за делба на 1/2 ид. ч. от дворното място. В. съд е приел, че през 1966 г. е извършена делба на наследството на общия наследодател К. М. А., починал през 1947 г. и съсобствен между страните по настоящото дело е само първият етаж от двуетажната жилищна сграда. Съдът не е разгледал възражението на ищците за нищожност на съдебната спогодба-делба по гр. д. № 78/1965 г. на Ч. народен съд по съображения, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и след одобряването й от съда не може да се пререшава въпросът дали вторият жилищен етаж, получен от Руска К. С. е бил самостоятелен обект, освен това към този момент при действието на З. (отм.) не е имало императивна разпоредба, изискваща всеки жилищен етаж да има кухненски бокс и санитарен възел. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса допустимо ли е заинтересованата страна да се позовава на нищожност на съдебна делба-спогодба и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса какви са били предпоставките за разделяне на заварени към 17.V. 1963 г. съсобствени жилищни сгради на отделни етажи или части от тях. По първия въпрос с ППВС 7/1973 г. т. 8, което е задължително за съдилищата е прието, че съдебната спогодба по делбено дело представлява двустранен договор и заинтересованата страна може да се позове на нищожността, както и да иска унищожаването й в случаите, предвидени в чл. 27 ЗЗД или развалянето й поради неизпълнение. Определението на съда, с което се одобрява съдебната спогодба и последиците й, приравнени по силата на чл. 125, ал. 3 ГПК (отм.) респективно чл. 234, ал. 3 от действащия ГПК няма самостоятелно значение и не променя договорния й характер. Като не се е съобразил с това тълкуване и е отказал да разгледа възражението за нищожност на спогодбата-делба поради липса на предмет, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила и материалния закон - отменително основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. По втория въпрос настоящият състав на ВКС намира за правилно разрешението в ТР 96/1971 г., което макар да не е било задължително по действащия при приемането му Закон за устройство на съдилищата (отм.) е служило за ръководство на съдилищата и ВКС го прилагал последователно в своята практика като е приемал, че при делба на заварени към 17.05.1963 г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на § 38 и 39 от Строителните правила и норми (отм.), ако те представляват обособени по-рано отделни жилища. Ако при разделянето на такива сгради се образуват нови жилища, разпоредбите на § 38 и 39 от Строителните правила и норми са задължителни с предвидените в тях изключения. В разглеждания случай предходната делба е извършена през 1966 г. и съдът е следвало да изясни с помощта на вещо лице спазени ли са били изискванията на чл. 38 и 39 С. (отм.) по отношение на получените в реален дял обекти, тъй като за разрешаването на спора за валидността на делбата от 1966 г. се изискват специални знания. Съгласно чл. 195 ГПК вещото лице може да се назначи служебно от съда, следователно за изслушването му от въззивния съд не важат ограниченията на чл. 133 и чл. 266 ГПК след като след отговора на исковата молба в първото съдебно заседание ищците са възразили, че делбата, на която са се позовали ответниците е нищожна и за разглеждането на това възражение е необходимо изслушване на вещо лице. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 281, т. 3 ГПК включително по консеквентност и по отношение на дворното място, което като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС следва режима на собственост на главната вещ на основание чл. 98 ЗС. При проверка на правилността на решението на районния съд по отношение на дворното място въззивният съд следва да съобрази разясненията в ППВС 2/1982 г. т. 5 б. "е", че съсобствен парцел, който е застроен с две или повече сгради, които са изключени от съсобствеността не може да бъде предмет на делба, но недопустимостта на общия парцел не изключва възможността да бъде извършена делба между съсобствениците на сградата и върху правата от дворното място, без да се засяга собствеността на неделимия парцел - делбата на сградата ще се извърши заедно с припадащите й се идеални части от общото място като единен обект. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение на основание чл. 281, т. 3 и чл. 293, ал. 3 ГПК