Решение № 432 от 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 90/2012 г.

Решение № 432 от 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 90/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 504 от 28.10.2011 г. по гр. д. № 481/2011 г. на Окръжен съд -гр. В. е потвърдено решение № 518 от 07.04.2011 г. по гр. д. № 3714/2010 г. на Районен съд- [населено място], с което е отхвърлен предявеният от [фирма] - [населено място] против Д. М., чрез Областен управител - В., с участието на М. като трето лице - помагач на страната на ответника, иск за ревандикация на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 12259.1008.300 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес: [населено място], [улица] площ от 2 280 кв. м, с трайно предназначение: урбанизирана, трайно ползване: за обществен обект, комплекс и стар идентификатор 47, кв. 253, парцел 13. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. С. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Д. и благоустройството, чрез областен управител - В., представляван от ю. к. Я. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] е правоприемник на Д. "Машинна обработка на социалната информация" /М./, в чийто състав са били включени териториалните изчислителни центрове /ТИИЦ/, в това число и ТИИЦ - В. Със заповед № 796 от 30.05.1971 г. председателят на ОНС- В. е прехвърлил от Г. - В. на Д. "М." - ТИИЦ- В., безвъзмездно имот, съставляващ парцел I в кв. 253 по плана на [населено място], целият с площ 12 300 кв. м, на стойност 36 900 лв., за построяване на териториално- изчислителен център. Съставен е АДС № 3033 от 04.06.1971 г., в който е отразено предаването на имота от Г. на Д. - М. "Т.". Установено е с помощта на съдебно- счетоводна експертиза, че от 1975 г. имотът е заведен в активите на ТИИЦ- В. и няма данни да е изключван. Въззивният съд е приел, че така установените факти по делото не могат да обосноват извод за придобиване на право на собственост по реда на чл. 17а ЗППДОбП, тъй като ищецът не е доказал, че правото на стопанисване и управление му е било предоставено по предвидения в действуващия към 1971 г. П. (отм.). Посочил е, че разпоредбата на чл. 15, ал. 2 П. (отм.) допуска предаването на държавните имоти в случаите по ал. 1, т. 1 да се извършва и по взаимно съгласие между ръководителя на ведомството и председателя на изпълнителния комитет на народния съвет, но е намерил, че в случая такова съгласие не е било изразено от ръководителя на приемащото предприятие, доколкото не е бил представен протокол - опис, предвиден в чл. 20 П. (отм.) или друг писмен документ. Посочил е също, че липсата на съставен протокол- опис води и до невъзможност да се идентифицира имота, който фактически е бил предоставен за ползване на ТИИЦ- В. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса дали съставянето на протокол - опис по чл. 20 НДИ (отм.), удостоверяващ фактическото предаване на държавен имот, е задължителен елемент от фактическия състав на предоставянето на право на стопанисване и управление върху държавен недвижим имот на държавното предприятие, респ. елемент ли е от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) при последващо преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество. В представената от касатора съдебна практика/ решение № 1149 от 31.10.2008 г по гр. д. № 5034/07 г. на ВКС, II г. о.; решение № 982 от 17.10.2008 г. по гр. д. № 6497/07 г. на ВКС, III г. о. и решение № 76 от 06.03.2009 г. по гр. д. № 5857/07 г. на ВКС, II г. о/ се приема, че за да се направи извод за осъществяване фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), следва да бъде установено, че определено имуществото е било заприходено в баланса на държавно предприятие преди преобразуването му в Е., че не е изключено с акта на преобразуването и че е включено в баланса на Е. Във връзка с първата предпоставка се посочва необходимостта да се установи, че правото на стопанисване и управление е било предоставено на държавното предприятие по предвидения за това ред. При действието на НДИ (отм.) редът за предаване на държавни имоти за стопанисване и управление между учреждения и държавни предприятия е регламентиран с чл. 15, ал. 1 и 2. Съгласно цитираната разпоредба, това става по решение на посочените в чл. 15, ал. 1, т. 1-4 органи или по взаимно съгласие на ръководителите на съответните ведомства и/ или председатели на ИК на народните съвети. В хипотезата на чл. 15, ал. 2 НДИ (отм.) не е необходимо съгласието да бъде изразено в писмена форма, както е приел въззивния съд. Законът не поставя такова изискване. Съгласието може да бъде изразено и с конклудентни действия - прекратяване на упражняваната от предаващата организация фактическа власт върху имота и установяване на фактическа власт върху него от приемащата организация, което намира съответното отражение при счетоводното отчитане на техните активите. Поради това следва да се приеме, че в хипотезата на чл. 15, ал. 2 НДИ (отм.) фактическото предаване на държавни имоти доказва надлежното придобиване на правото на стопанисване и управление от приемащото учреждение или предприятие. Наличието на протокол - опис по чл. 20 НДИ (отм.) не е единственото доказателство за установяване на фактическото предаване и индивидуализацията на конкретно предаденото имущество. Изводи за това могат да бъдат направени и въз основа на други обстоятелства по делото - дали имуществото е заприходено по баланса на държавното предприятие, дали е усвоено и се е ползвало за нужди на предприятието или е било предоставено за ползване на друг правен субект и пр. С оглед на изложеното, необоснован е направеният от въззивния съд решаващ извод, че след като по делото не е представен протокол - опис за предаването на недвижимия имот от Г. - В. на Д. "М."- ТИИЦ- В., или друг писмен акт, в който да е изразено съгласието на ръководителя на приемащата организация, то не е бил спазен предвидения в чл. 15, ал. 2 П. (отм.) ред за предоставянето на имота за стопанисване и управление на праводателя на ищеца. Независимо от това въззивното решение е правилно като резултат. По делото е представен АДС № 302 от 24.02.1951 г., с който е актуван като държавен недвижим имот, състоящ се от масивна града на два етажа на 198 кв. м с мансарден етаж, полумасивна стопанска сграда на 59 кв. м и полумасивен гараж на 48.16 кв. м, заедно с незастроен двор от 2 494.39 кв. м, находящи се в [населено място], [улица], при граници [улица] и от три страни безименни улици. В акта е отбелязано, че мястото е преотстъпено от съвета, а сградите са построени от Министерството на земеделието, както и че актуваният имот се ползва от Районна ветеринарна бактериологическа станция, [населено място]. От заключението на изслушаната пред въззивната инстанция съдебно- техническа експертиза се установява, че така описания имот е част от парцел I, кв. 253, предоставен на праводателя на ищеца със Заповед № 796/71 г. и е идентичен със спорния по делото. При така установените факти въззивният съд правилно е приел, че в тежест на ищеца е било да установи, че първото възникнало по време право на стопанисване и управление върху имота в полза на Ветеринарната бактериологична лечебница В. е било прекратено, като докаже съществуването на акт на компетентния орган за предаване на имота от Ветеринарната лечебница на друго юридическо лице или най- малко, че този имот фактически е бил предаден от Г. на праводателя му. Доказателства, че в някакъв момент след 1971 г. предприятието - праводател на ищеца, е упражнявало фактическа власт върху спорния имот, не са ангажирани. Напротив, има данни, че през определен период до 1992 г. този имот е бил предоставен за ползване на СП "КОХУ"- [населено място]. По делото е представен и Строителен протокол от 26.09.1990 г., касаещ построяването на временна столова на "И."- В., видно от който към този момент процесният имот не попада в границите на двора на изчислителния център, така както са отразени в изчертаната в протокола окомерна скица. Преценени в съвкупност, тези обстоятелства разколебават извода, че ищецът е имал право на стопанисване и управление върху спорния имот, въпреки формалното заприходяване в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването му в еднолично търговско дружество на целия парцел I в кв. 253, от който е част. Поради това не може да се приеме, че същият е придобит от ищеца на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.) По тези съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът