Решение № 15116 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3182/2012 г.

Решение № 15116 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3182/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ахмед Халаф Афрауи - гражданин на Ирак, срещу решение № 405 от 27.01.2012 г., постановено по адм. дело № 10909 от 2011 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Държавната агенция за бежанците, чрез юрк. Кулинова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - София-град, е било решение № 634 от 23.11.2011 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ахмед Халаф Афрауи - гражданин на Ирак, поради липса на предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ. С решение № 405 от 27.01.2012 г. по адм. дело № 10909 от 2011 г. Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Ахмед Халаф Афрауи срещу решение № 634 от 23.11.2011 г. на заместник-председателя на ДАБ. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че решението е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните правила и правилно прилагане на материалния закон. Направил е преценка на ситуацията в държавата на произход, като се е позовал на справка № 4989 от 10.10.2011 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ. В тази връзка е приел, че посочените от чужденеца причини за нежелание за връщане в Ирак не са от обстоятелствата по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е взел предвид и противоречията в твърденията на Ахмед Халаф Афрауи и неговите братя и сестри относно наличието на заплаха за живота им и поради това е приел личната бежанска история на търсещия закрила за недостоверна. Преценил е, че направените твърдения за отправени заплахи се оценяват като криминални и нямат пряко отношение към личността на Ахмед Халаф Афрауи. Решението е правилно. От проведените по съответния ред интервюта се установява, че спрямо жалбоподателя не са били предприети никакви действия, които да обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Поради това твърденията му, че съществува заплаха за неговия живот и сигурност, не могат да бъдат свързани с никой от признаците на преследване по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че атакуваното решение е постановено при неизяснени факти и обстоятелства за бежанската история на жалбоподателя. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят се позовава на проблеми, касаещи негови роднини, които могат да се характеризират по-скоро като криминални прояви и които не обосновават търсенето на субсидиарна закрила по реда на ЗУБ. До този извод той е стигнал след подробно обсъждане на противоречията в дадените от жалбоподателя и неговите братя и сестра интервюта, като е мотивирал решението си да приеме данните от тях за недостоверни. Също така съдът е обсъдил обществено-политическата ситуация в страната на произход, като се е позовал на актуална справка, предоставена от дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ от 10.10.2011 г. При преценката за законосъобразност на оспореното решение е съобразил и решението на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. с даденото в него тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. Правилен и обоснован е изводът на съда за законосъобразност на административния акт. От доказателствения материал не са установени предпоставките по чл. 8, ал. 1 и по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на искания от чужденеца статут. Не е установено същият да е преследван в страната си на произход Ирак по причини, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и да изпитва основателен страх от преследване по такива причини. Не е установено чужденецът да е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради това, че е изложен в нея на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, или наказание, или на тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По тези съображения обосновано и законосъобразно жалбата срещу административния акт е отхвърлена като неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК не са налице и затова същото следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд - трето отделение,