Решение № 2674 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9627/2013 г.

Решение № 2674 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9627/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Варна Запад" при Митница Варна, представен от юрисконсулт Дашева, против решение № 1284/22.05.2013 г., постановено по адм. д. № 3696/2012 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено решение към ЕАД № 11BG002002H0061904/28072011 от 4.07.2012 г., издадено от началника на МП "Варна Запад" при Митница Варна, с което на основание чл. 201, чл. 214 и чл. 217 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за стока за стока № 1 по ЕАД № 11BG002002Н0061904/28072011 г. е определена нова митническа стойност в размер на 31 485.08 лева и на "Челик 9" ООД е определен ДДС за внасяне в общ размер на 6 297.02 лева и е разпоредено извършване на корекции в съответните клетки по ЕАД. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Отричат се изводите на съда за коректно посочване в ЕАД на митническата облагаема стойност и липсата поради това на основания за коригирането й от митническите органи. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Ответникът по касация - "Челик 9" ЕООД не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с ЕАД № 11BG002002H0061904/28072011 деклариране от жалбоподателят на стока № 1 - неелектрически печки за твърдо гориво 280 Броя с декларирана фактурна стойност 5 320 EUR или 10 405.02 лева и начислен ДДС 2 354.06 лева при МОС 11 770.32 лева /с включен транспорт 1 365.30 лева/. Условията на доставката са FOB Гемлик. Държавата на произхода е Турция, а изпращач Челик Диш Тиджарет, Истанбул. Представена е фактура № 15253 от 11.07.2011 г. В обхвата на извършена проверка на митническата стойност по реда на международното митническо сътрудничество е представено от турската митническа администрация заверено копие от разпечатка на митническа декларация за износ, депозирана при износната операция, осъществена от турското дружество за жалбоподателя. В ЕАД за износ са вписани условия на доставка FOB Гемлик и фактурна стойност за стоката - 15 400 EUR. С оспореното решение началникът на МП "Варна Запад" при Митница Варна е определил нова митническа стойност на стоката (взимайки предвид получената от турската митническа администрация разпечатка от ЕАД за износ) - 31 485.08 лева. В МОС са включени транспортните разходи предвид уговорката FOB Гемлик. Установеното в тежест на жалбоподателя задължение е за ДДС в размер на 6 297.02 лв. При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. Приел е, че при издаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Определил е решението като противоречащо на материалния закон. Отнесъл е към дължимата доказателствена активност на администрацията установяването на посочената в ЕАД митническа стойност като действително договорена. Според съда представената пред турската митническа администрация ЕАД, както и тези представени пред националната митническа администрация от жалбоподателя са частни документи и кредитирането от ответника на първите за сметка на вторите не е мотивирано. Решение е правилно. С чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, е установено правилото, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. Несъгласието на митническия орган с договорната стойност по фактурата сочи на тезата му, че стойността по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не е приемлива. Вместо да коригира МОС по цитираните по-горе разпоредби, администрацията е приела друга договорна стойност, без да има данни за съгласието на вносителя с нея. Следователно изводът на административният съд, че износната декларация е недостатъчна, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната, е законосъобразен. Фактурата, издадена от износителя, е достатъчна за установяване, че декларираната от "Челик 9" ЕООД митническа стойност е установената за плащане цена, в която не са включени транспортните разходи поради посочено условие "FOB Гемлик ". Съдът основателно е приел, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и митническата стойност по чл. 29 от МКО е съответна на декларираната от жалбоподателя. Липсват правни и логически основания да се цени представената пред турската митническа администрация митническа декларация за сметка на дискредитирането на представените от ответника по касация писмени доказателствени средства в националното административно производство. Съответно на изискванията за главно пълно доказване е установяването, извършено от титуляра на режима с фактура № 15253/11.07.2011 г. и договор № 203/26.06.2011 г., както и счетоводните записвания при жалбоподателя, според които процесното количество стоки е заведено по дебита на сметка 401 "Доставчици" и по кредита на сметка 5031 "Разплащателна сметка" в ТБ ДБанк, като стойност по записванията съответстват на цената по фактурата и по ЕАД. Обратно на поддържаното от касатора от обхвата на преценката на доказателствените източници не е изключена представената от турската митническа администрация разпечатка на ЕАД, но доказателствената й стойност е определена при съпоставка с другите доказателствени средства в съответствие с дължимото по чл. 236, ал. 2 от ГПК. На интензитета на убеждаващо въздействие на износният ЕАД не влияе обстоятелството, че е предоставен по реда за осъществяване на административно сътрудничество. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада обвързаността да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е различна от определената по реда на чл. 29, § 1 от МКО и декларираната. По делото такива доказателства не са представени - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред писмените доказателствени средства установяващи декларираната митническа стойност. С арг. от чл. 185 от ГПК представените с касационната жалба документи на чужд език не могат да се ценят като писмени доказателствени средства. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната. В контекста на изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо отделение,