Решение № 12920 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7548/2012 г.

Решение № 12920 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7548/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът обжалва решение № 188/27.04.2012 г. постановено по адм. д. 621/2011 г. на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отменена заповед № ДК-02-СЦР-32 от 2.06.2011 г. на началника на Регионална дирекция за национален и строителен контрол - Северен централен район гр. Русе, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Преустройство и разширение на двуетажна сграда", изпълнен в УПИ-VI, кв. 91 А по плана на гр. Свищов - VI, кв. 91А по плана на гр. Свищов като незаконосъобразна. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразна заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание. След пълен анализ на относимите към делото факти и обстоятелства е направен обоснован и законосъобразен извод за липса на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ - "Преустройство и разширение на съществуваща двуетажна сграда", изпълнен в УПИ-VI, кв. 91 А по плана на гр. Свищов. Съответни на доказателствата по делото са изводите, изведени от данните по делото и заключението на в. л., че се касае до вътрешните преустройства на съществуващата сграда в обема на същата, без засягане на конструкцията й и нейното натоварване и не представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ. Законосъобразно е прието, че процесните СМР попадат в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, поради което разрешение за строеж не е било необходимо. Наред с това след като процесното разширение на първия етаж е установено, че е извършено през 1985 г. правилно е определено като търпимо. Административният орган е длъжен при издаване на заповедта да съобрази и разпоредбата на 16 от ПР на ЗУТ. Липсата на проверка в това отношение прави заповедта незаконосъобразна. В конкретния случай въпросът за изследване на предпоставките на § 16 ПР ЗУТ не са изследвани и въпреки наличното у-ние № 94-М 73782/6.06.2003 на главния архитект необосновано административният орган е приел, че се касае до незаконен строеж, както правилно е прието от съда. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на съдебния акт. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2 АПК