Решение № 1974 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5521/2013 г.

Решение № 1974 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5521/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Живков Арнаудов, в качеството му на зам.-директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, срещу решение № 511 от 5.03.2013 г. по адм. дело № 3401 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. С него по жалба на "Винарска изба Пълдин" АД е отменен ревизионен акт № 161201994 от 28.06.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ гр. Смолян, потвърден в обжалваната му част с решение № 1320 от 10.10.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 44 783.64 лв. и съответните лихви. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закони, които съставляват отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна в касационното производство - "Винарска изба Пълдин" АД, гр. Перущица, представлявано от адв. Росен Русков, оспорва касационната жалба по съображения, подробно развити в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Иска се отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока, указан в чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил РА № 161201994 от 28.06.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Смолян, в частта му, потвърдена с Решение № 1320 от 10.10.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, а понастоящем Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, с която на "Винарска изба Пълдин" АД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС (отм.) и ЗДДС в общ размер от 44 783,64 лв. В ревизионния акт органът по приходите е приел, че по фактурите, издадени от "Асеко" ЕООД, "Топ Адвертайзинг" ЕООД, "Винол" ЕООД, "Лотос Прима"" ЕООД, както и от ЕТ "Мирослав Беляшки - Тайфун" не са налице реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съответно чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 63 от ЗДДС (отм.) е отказано правото на данъчен кредит. За да отмени РА в обжалваната част, Пловдивският административен съд е стигнал до извода, че необосновано ревизиращите органи са приели, че доставките по фактурите от гореизброените доставчици не били извършени. Според съда не е извършена задълбочена преценка на представените доказателства. Необосновано е и твърдението на органа по приходите, че липсва кадрова и техническа обезпеченост при доставчика да извърши доставките. Неправилно в РА е изследван произходът на стоките, предмет на доставки, понеже той не е елемент от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит. По отношение на доставките по 6 бр. фактури от "Асеко" ЕООД, съдът е приел, че количествата етилов алкохол действително са предадени на жалбоподателя от страна на прекия му доставчик, което е установено чрез представените 6 броя ПАД (придружителни административни документи), съставени в съответствие с изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), според което количествата алкохол, посочени в изследваните от него складови разписки при жалбоподателя, съответстват на тези посочени в придружителните административни документи, както и в процесните фактури. Вещото лице е констатирало, че фактурите са надлежно осчетоводени от страна на жалбоподателя, налице е плащане по фактурите, закупеният етилов алкохол е вложен в производството на жалбоподателя. Относно доставките от "Винол" ЕООД с предмет "грозде за винопроизводство" (мерло) и "аванс по договор за доставка на грозде" съдът е приел, че по делото са били налице многобройни документи, в това число договор за покупко-продажба на 300 000,00 кг червено грозде за вино, договори за покупко-продажба на грозде между прекия доставчик и физически лица, производители на грозде, приемателни бележки, удостоверяващи получаване на грозде в избата на жалбоподателя, находяща се в село Брестник, придружителни документи при превоз на вино и спиртни напитки, както и фактура, издадена от "Алвес - 21" ЕООД за направено плащане от прекия доставчик по договор за наем на МПС. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице, според което общо закупеното количество грозде "мерло" от 139 270,00 кг от "Винол" ЕООД е вложено в производството на 88 025,00 литра вино "Мерло - регионално", което е счетоводно заприходено от жалбоподателя като наличност на готова продукция към м. 12.2011 г. Приел е за незаконосъобразни изводите на органа по приходите за липса на реално осъществени доставки на грозде, поради липсата на кадрова и техническа обезпеченост на прекия доставчик. Според съда наличието на несъответствия между вписаните като водачи на МПС-та, осъществили транспорта на гроздето в пътните документи, не е основание за отказ за ползването на данъчен кредит. С подобни съображения, съдът е отменил РА относно доставките от "Лотос Прима" ЕООД. Още при извършената насрещна проверка на дружеството са представени множество документи като договор за изкупуване на грозде, сключен между ревизираното дружество и доставчика, договор за изкупуване на различни сортове "Лотос Прима" ЕООД, договор за изкупуване на различни сортове винено грозде с възложител "Лотос Прима" ЕООД и изпълнител "Блек Дъст" ЕООД, приемо-предавателни протоколи, съставени и подписани от тях, както и фактури за извършени плащания, договор за ползване от доставчика на товарно МПС, приемателни бележки, удостоверяващи получаване на грозде в избата на жалбоподателя, в село Брестник, товарителници, съставени по повод транспортирането на грозде от село Мандра до село Брестник и т. н. Тези доказателства. Според съда тези документи, установяващи произхода и транспорта на стоките, са подкрепени от счетоводната експертиза, която е констатирала, че съставените по повод на процесните доставки документи удостоверяват придобиването и заприходяването на общо 168 260,00 кг грозде през 2009 г. и общо 100 000,00 кг грозде през 2010 г., както и че процесното грозде е вложено в производството на вино през съответните години, а виното е надлежно осчетоводено като готова продукция. Не е било спорно и обстоятелството, че по доставките е налице плащане. Според съда при положение, че е установено наличието на стоките при доставчика, тяхното изпращане, заприхождаването им при жалбоподателя, както и влагането им в неговото производство, наличието на несъответствия при съставянето на транспортните документи, не е основание да се приеме, че не са налице реално осъществени доставки. По отношение на доставката от ЕТ "Мирослав Беляшки - Тайфун" по фактура с № 71 от 30.10.2006 г. с предмет на доставката "75 000,00 кг винено грозде", съдът е приел, че са налице доказателства за произхода транспорта и получаването на стоката от ревизираното лице, а именно сертификати за произход на винено грозде, изкупвателни ведомости за винено грозде, 2006 г., приемателни бележки за получаване на грозде в избата на жалбоподателя в Брестник, разрешително за изкупуване на грозде - винени сортове, граждански договори за изкупуване на винено грозде за кампания 2006 г., придружителни документи при превоз на вино, спирт, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки. В мотивите на решението съдът е посочил, че общото количество изкупено грозде по ведомостите за изкупуване позволява на доставчика тяхното последващо доставяне на "Винарска изба Пълдин" АД. Относно отказано право на данъчен кредит по две фактури, издадени от "Топ Адвертайзинг" ЕООД с предмет на доставките "изработване на сувенири", съдът е приел за установено, фактурите са отразени в дневника за продажбите за месец 12.2009 г. Според съда органът по приходите погрешно е приел, че предмет на доставките са стоки, а не услуги, поради което е обосновал извода, че процесните услуги са действително изпълнени от страна на прекия доставчик, поради което е отменил РА и в тази част. В мотивите си съдът е обосновал извода си за незаконосъобразност на РА в обжалваната му част като се позовал на практиката на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-80/11 и C-142/11, като е посочил, че непредставянето на доказателства по делото, въз основа на които да се направи извод за наличието на измама или нарушаване на реда за отразяване и разчитане на ДДС с бюджета, за които ревизираното лице да е знаело или да е имало начин да знае, обуславят извод за надлежно установено право на приспадане на данъчен кредит, съответно до незаконосъобразност на отказа за неговото възстановяване. Обжалваното решение е правилно постановено. Настоящият съдебен състав не споделя извода на съда относно позоваването на практиката на СЕС по съединени дела С-80 и 142/2011 г., което не е точно. От тълкуването на чл. 167, 168 и др. от Директива 2006/112, направено в посоченото решение, е прието, че те следва да се тълкуват в смисъл, че отказът за признаване на правото на приспадане не следва да се обвързва от това, че данъчно задълженото лице не се е уверило в това, че издателят на фактурите е данъчно регистриран, разполага със стоките, изпълнил е задълженията си по деклариране и внасяне на данъка или че същото лице не разполага с други доказателства освен фактура относно горните обстоятелства, т. е. данъчно задълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама на съконтрахентите си. Задължението за извършване на оценката на доказателствата относно тези факти е на националната юрисдикция. В случая това е извършено. Обосновава се извод, че фактическата обстановка, която има предвид решение на СЕС е различна от тази по настоящия спор. В случая спорът между страните не е за наличие на измама, а само за недоказване на реалността на доставките, т. е. действително им изпълнение от посочените субекти. Поради това и позоваването на практика на СЕС не променя извода по делото, като и решението на СЕС не отрича връзката между реалност на доставката и признаването на данъчния кредит. Въпреки това, следва да бъде възприети направените преценки относно реалността на доставките. В хода на съдебното производство пред административния съд - Пловдив, са събрани и коментирани относимите към спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд аргументирано е обсъдил фактите от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат от настоящата инстанция. Основният спорен момент по делото е относно наличието на реални извършени доставки по процесните фактури. По делото са налице многобройни доказателства, от които се установява, че данъкът е начислен, че има осъществено плащане по доставките, а от друга страна са представени още в хода ревизията от преките доставчици документи, които установяват наличието на стоки от вида на продадените, закупени от доставчиците, съответно тяхното предаване и заприхождаване при получателя. От значение в случая е обстоятелството, че в хода на съдебното производство нито един от тези документи не е бил оспорен от ответника относно автентичността му. Според настоящата инстанция е без значение установеното разминаване в отделните документи, свързани с извършването на транспорта, понеже са налице доказателства, както за произхода на стоката, така и за нейното предаване на жалбоподателя в обекта му в Брестник. Тези изводи се подкрепят от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, според което предметът на доставките е бил вложен в производството на "Винарска изба Пълдин" АД. Правилни са изводите на съда относно фактурите от "Топ Адвертайзинг" ЕООД, доколкото необосновано органът по приходите е приел, че същите касаят доставка на стоки, а не на услуги, както е в действителност, за които доставки също са представени убедителни доказателства. Следва да бъде прието, че от събраните по делото доказателства се установява реалност на доставките по процесните фактури и след като е достигнал до същия извод и е отменил ревизионния акт в обжалваната част като незаконосъобразен, административният съд - Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение