Решение № 13137 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6380/2024 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Сартен БългарияООД със седалище в гр.Плевен, [улица], представлявано от управителя М. З. С., чрез адв. В.Иванов, против Решение 1654 от 09.05.2024г. на Административен съд Плевен по адм.д. 743 по описа на 2023г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение 32-525862/22.08.2023г., поправено с Решение 32-535593/29.08.2023г., на директора на Териториална дирекция (ТД) на Митница Русе и дружеството е осъдено да плати деловодни разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Поддържа се, че необосновано на събраните доказателства съдът приел, че не е недоказан произход на внесената стока от Германия; възпроизвеждат се представените доказателства към всяка една от процесните четири вноски митнически декларации, които според касатора обосновават обратен на направения извод. Заключението на вещото лице, което съдът не кредитирал, установявало идентичност на стоките, първоначално внесените от Германия в Турция и после - от Турция в България с процесните декларации за внос. Със същото заключение било установено, че внесената от Германия стока не е преминала през други операции в Република Турция. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което бъде отменен оспореният митнически акт, както и да се присъдят разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТД Митница Русе не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: С оспореното пред административния съд Решение 32-525862/22.08.2023г. на Директора на ТД на Митница Русе, след извършена последваща проверка на валидността на деклариран европейски произход на стоки, поставени под режим допускане за свободно обръщение от Сартен България ЕООД, е прието за установено, че в 4 митнически декларации с референтни номера 22ВG004306011891R9/21.09.2022г., 22BG004306012092R3/12.10.2022г., 22BG00 3060112131R4/17.10.2022г., 22BG004306012201R8/24.10.2022г. са описани несъюзни стоки бяла ламарина, покрита с хромни оксиди или с хром и хромни оксици код по ТАРИК 7210 50 00 90, декларирани с държава на изпращане Турция, деклариран произход в ЕД 5/15 Код на държава на произход EU,ЕД 4/17 Преференции -100. Установено е, че износителят на стоката от Република Турция Sarten Ambalaj sanayi ve Ticaret AS, Турция, е внасял рулони бяла ламарина с хром или хромни оксиди от Германия, с деклариран код по ТАРИК 7210 50 00 90, получени от Thyssen Krupp Rasselstein GmbH Германия. При този внос декларациите са придружени със сертификати за произход с вписана страна на произход Германия и сертификати за движение Eur 1 с вписана държава на преференциален произход Германия. Административният орган е приел, че макар тарифната позиция на внесените в Турция и изнесените от там стоки да е идентична, не може да се проследи идентичността на самите стоки; липсват данни за осъществен физически контрол, както и документи, идентифициращи стоките с техните конкретни, уникални номера. Отделно от това, представените при вноса в България търговски документи (invoice) са съпроводени с декларация върху фактура, с вписан текст The goods are of Turkish preferential origin. При тези констатации и при съобразяване на разпоредбата на чл.60 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на митнически кодекс на Общността относно определяне на непреференциалния произход на стоки, органът приема, че има основание за начисляване на 25 % мито и 20 % ДДС, на основание на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31.01.2019г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти и регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1013 на Комисията от 17 юли 2018г. за налагане на временни защитни мерки във връзка с вноса на някои стоманени продукти. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният митнически акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел за обосновани фактическите основания на издаденото решение за недоказана идентичност на процесните стоки с тези, внесени от турския износител от Германия в Турция преди процесния внос, както и че липсват данни за осъществен физически контрол и документи, идентифициращи стоките с техните конкретни, уникални имена. Приел е при това, че е налице правно основание за начисляване на мито и ДДС в определените с митническия акт размери. Решението е правилно. Фактическите изводи на първоинстанционния съд са обосновани, след подробно обсъждане на събраните доказателства поотделно и в съвкупност; съдът е взел предвид разликата в описанието на стоките при вноса им в Турция и в България, разликата в теглото на пратките, липсата на доказателства за претоварване на внесените от Германия и изпратени от Thyssen Krupp Rasselstein GmbH Германия стоки; липсата на каквито и да е данни, че внесената в Турция стока е предназначена за процесния внос в България с получател дружеството-касатор, както и декларацията за турски произход на стоката върху фактурите, придружаващи процесния внос. От правна страна правилно съдът е приел, че тежест на дружеството е било доказването на преференциалния характер на стоката, съответно - за негова сметка са последиците от недоказването на факта с правно значение. Неоснователно е касационното оплакване, че от приетото по делото експертно заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установявал произход на стоката от Германия. Самата задача, поставена на вещото лице е била за установяване на идентичност на стоките, описани в товарителниците за превоз до България, сертификатите за движение EUR 1, издадени от турския износител и тези, предмет на процесните митнически декларации за внос. За доказване на произхода на стоката от Германия обаче е следвало да се установи идентичност на стоката, внесена от Германия в Турция и тази, внесена от Турция в България с процесните декларации. Такова установяване не е извършено. При тези факти, в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че при недоказване на преференцилния произход на стоката е налице основание за начисляване на мито и ДДС, което е сторено с оспорения митнически акт. По тези съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение