Решение № 1065 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10698/2008 г.

Решение № 1065 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10698/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Иван Стоянов Иванов, гр. Монтана, ул. "Граф Игнатиев" № 16, против решението на Административен съд - Монтана, постановено по адм. д. № 196/2008 г., с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 2711/26.11.2007 г. на Кмета на Община Монтана и му е отказано правото да придобие собствеността по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 2753 по помощния план на зона "Парта", местност "Над парта". Касаторът счита, че решението противоречи на материалния закон и при постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че е ползвател на основание Удостоверение № 1775 от 28 март 1982 г. подписано от Председателя на ИК на ОбНС гр. Монтана, издадено на основание Постановление № 1 от 1981 г. и че този документ ангажира правата му по параграф 4б, тъй като на предоставеното му за ползване място е засадил лозе и овощни дръвчета. Заявява, че направените правни изводи, ангажирани и с наведени съображения по други административни дела без да се посочват такива и характера на спорното правоотношение, е грубо процесуално нарушение, което прави нищожен и порочен този съдебен акт. По тези и други подробно развити съображения моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане при условията на чл. 222, ал. 2 от АПК. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател се явява лично, поддържа жалбата си и моли да бъде уважена. Ответниците - Цветан Найденов Георгиев и Кмета на Община Монтана не заявяват становища по жалбата. Заинтересованата страна Василий Данков Йорданов също не взема отношение по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна и следва да се отхвърли. Решението на Административен съд Монтана е правилно и законосъобразно. Правилно е приел съда, че въз основа на удостоверителния документ, представен от жалбоподателя не могат да се установят наличието на визираните в закона предпоставки, даващи право на трансформиране от право на ползване в право на собственост, т. е. констатациите в него следва да бъдат проверени от административния орган, респективно от съда, тъй като законодателят не им е предоставил обвързваща доказателствена сила, напротив изискването на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е да се установят тези обстоятелства. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 10 юни 2008 г. по адм. д. № 196/2008 г., в производство по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 145 от АПК, Административен съд - Монтана ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 2711/26.11.2007 г. на кмета на Община Монтана и вместо нея постановява: ОТКАЗВА на ползвателя Иван Стоянов Иванов от гр. Монтана правото да придобие собствеността по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 2753 по помощния план на зона "Парта", местност "Над парта", землище Монтана. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че за ползвателя не са спазени изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, така както изисква § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Тези изисквания са посочени в нормите на Постановление № 1 от 7 януари 1981 г. на МС и Наредбата за издирване, предоставяне и ползване на изоставени, маломерни, силно наклонени и неподходящи за машинна обработка земи, издадена в съответствие с Постановление № 1/7.01.1981 г. на МС. От доказателствата по делото не може да бъде установено дали процедурата е довършена. Налице са данни единствено за взето решение от ИК на ОбНС, но липсват такива за утвърждаване на взетото решение, респ. за последващи действия, няма доказателства за изготвени описи и скици, респ. планове, от които да може да се установи предоставената по силата на акт на държавен орган земя с индивидуализиращите си белези, а именно: местност, вид, дка, ползвател, съседи. Изрично съдът е отбелязал, че общината не разполага с тези документи, респ. с други доказателства, поради изискването им по други дела със същия характер и получените отрицателни отговори по тях. Единствено от удостоверение № 1775 от 28 март 1982 г. на председателя на ИК на ОбНС - Михайловград не може да се установи по безспорен начин, че същото е издадено при спазване условията на ПМС № 1/81 г. По тези съображения съдът е извел извод, че при издаване на оспорения административен акт са спазени изискванията за компетентност и форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но неправилно е приложен материалният закон. Така постановеното съдебно решение е правилно. Производството пред Административен съд - Монтана е образувано по повод на постъпила жалба от Цветан Найденов Георгиев против заповед № 2711/26.11.2007 г. на Кмета на Община - Монтана, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, на ползвателя Иван Стоянов Иванов от гр. Монтана е признато правото да придобие собствеността по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 2753 по помощния план на зона "Парта", местност "Над парта", землище гр. Монтана и е възложено извършването на оценка върху 1000 кв. м от имота. Първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. В конкретния случай жалбоподателят Иван Стоянов Иванов като наследник на Марийка Ангелова Митанова се легитимира като ползвател с удостоверение № 1775 от 28 (нечетлив месец) 1982 г. на Председателя на ИК на Общински народен съвет - Михайловград, издадено на основание Постановление № 1 на Министерския съвет от 7. I. 1981 г. и решение № 73/26.V.1981 г. на ИК на ОНС - гр. Михайловград. Това удостоверение в този му вид е перфектен документ за предоставено право на ползване по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обаче по делото е приложено цитираното Решение № 73 от 26.V.1981 г. на Изпълнителния комитет (ИК) на Окръжен народен съвет (ОНС) - Михайловград, от което се установява, че с него е утвърден протокол № 1/17. IV.1981 г. на общинска комисия, с който са картотекирани 5188 дка слабопродуктивни и маломерни земи за раздаване по смисъла на Постановление № 1 на МС. Приложен е и протокол, който носи датата 27 (нечетлив месец) 1981 г., с който са определени като слабопродуктивни, маломерни и неподходящи за машинна обработка конкретно посочени площи в 8 местности, вкл. и в местността "Парта" - 4, 300 дка. Друг последващ документ (списък, скици) няма. При тези данни се стига до извода, че в случая липсва документ за надлежно учредено право на ползване върху претендирания имот. Фактът, че липсата на документация е известно обстоятелство и по други подобни дела по описа на същия съд е ирелевантен за разрешаване на конкретния казус, относимо е, че по това настоящо дело не се доказва, че на конкретното лице е предоставено право на ползване върху конкретен имот с конкретна площ и местност. Правилно заповедта на кмета на общината е отменена като незаконосъобразна, а отделен е и въпроса, че в нея липсват мотиви. За такива не могат да се приемат и общите констатации в протокола на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ, че заявители (изброени по азбучен ред) могат да придобият собственост без за всеки поотделно да е посочено в коя хипотеза попада - в § 4а, ал. 1; в § 4а, ал. 5 или в § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,