Решение № 14346 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5767/2018 г.

Решение № 14346 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5767/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационна жалба на Д. К., осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Д. – Д. Куцаров", със съдебен адрес: гр. С., ул. "П." ..№..., ет. ..., подадена чрез процесуалния му представител адв. З., против решение № 2086/28.03.2018 г. на Административен съд – С. – град /АССГ/, постановено по адм. дело № 12356/2017 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 0315389/30.10.2017 г., издадена от директора Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – С., и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо второ и трето АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта и да се присъдят на жалбоподателя направените разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – С. – гр. С., ул. "А." ..№... оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Т. Заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била заповед № 0315389/30.10.2017 г., издадена от директора Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – С., с която е наложена на ЕТ "Д. – Д. Куцаров" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС ПАМ запечатване на търговски обект – ключарско ателие, находящ се в гр. С. на ул. "С." ..№... за срок от 14 дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 25.10.2017 г., изразяващо се в неиздаване на касов бон от монтирано, регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство, намиращо се в обекта, за извършена ключарска услуга на стойност 110 лв., удостоверена с протокол № 3079/30.07.2017 г. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както и че не са допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновал е извод за нейната материална законосъобразност с оглед безспорно установеното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, свързано с неиздаването на фискална касова бележка от регистрираното в обекта фискално устройство във връзка с полученото плащане от клиента на 30.07.2017 г. за предоставена ключарска услуга. В тази връзка е обсъдил протокол № 3079/30.07.2017 г., удостоверяващ извършването на услугата и е кредитирал показанията на свидетеля Н., според които той е платил цената на услугата непосредствено след като е била извършена. От протокола за извършената проверка в търговския обект се установява, че фискална касова бележка не е издавана и това обстоятелство не е спорно. Твърденията на жалбоподателя са за това, че не е получено плащане. Според съда показанията на свидетеля П. не оборват констатациите на данъчния орган. По отношение срока на ПАМ е приел, че преценката на органа съразмерност с оглед изложените в заповедта мотиви е правилна. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на оспореното решение не е допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяната му. Изводите, направени в мотивите, съответстват на установените факти. Протоколът с № 3079/30.07.2017 г., съдържащ се в административната преписка, съдържа подпис на лицето, вписано в него като клиент, приел извършеното, и имената на извършилия услугата, съответно Е. Н. и Д. К. Последният не оспорва, че той е изготвил протокола. Според изложеното в жалбата и според свидетелските показания на Н., не е спорно също така, че протоколът е съставен на посочената в него дата на адреса на клиента и удостоверява извършването на клиентската услуга, както и нейната цена. Проверката в ключарското ателие на 25.10.2017 г. от органи по приходите във връзка с получен сигнал на 16.08.2017 г. от Е. Н. Разпитан като свидетел по делото, Н. е потвърдил, че непосредствено след извършването на ключарската услуга е заплатил нейната цена, но Д. К. му е дал само протокола без фискална касова бележка. Според показанията на свидетеля П., който твърди, че работи при ЕТ "Д. – Д. Куцаров" като ключар, през времето, през което той е присъствал на извършването на услугата, плащане не е извършено. След около 2-3 седмици той оставил на входната врата на апартамента визитна картичка с напомняне, че услугата не е платена и следва да се плати. Потвърждава, че когато ходят на адрес, работниците на фирмата не носят мобилни фискални устройства. С. Н. категорично отрича З. П. да е присъствал при смяната на патрона на входната врата на апартамента му, както и да е намирал залепена визитка. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). Според ал. 3 на чл. 118 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава за всяка продажба и за всяко плащане в брой, а ал. 3 конкретизира, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. В случая не е спорно, че продажбата на услуга е извършена, спорно е обстоятелството дали клиентът е заплатил цената й. Правилно е приел административният съд, че показанията на свидетеля П. не установяват по категоричен начин, че плащане не е било извършено, тъй като не твърди, че е присъствал през цялото време, когато е извършена услугата. Според неговите показания и според обстоятелствената част на жалбата, подадена от Д. К., протоколи като този с № 3079/30.07.2017 г. се съставят при посещения на адрес, когато клиентът няма възможност да заплати веднага цената на услугата, както в конкретния случай, и служат за обезпечение за извършване на плащането. Тези твърдения на жалбоподателя обаче не се подкрепят от съдържанието на протокола, тъй като в него не е вписано и удостоверено с подписа на клиента задължението на последния да заплати цената на услугата. Както беше посочено по-горе, според свидетелските показания при извършването на ключарски услуги на адрес на клиента работниците не носят със себе си мобилно фискално устройство, от което да издават фискални бележки при получаване на плащане в брой, което обяснява даването на протокола, когато клиентът Н. е поискал да му се издаде документ за направеното плащане. Допълнителен аргумент за правилността на извода на съда, че плащането е извършено според показанията на свидетеля Начев и видно от подадения от него сигнал до НАП, е обстоятелството, че протоколът за проверката е подписан от Д. К. без възражения и без обяснения за това, че фискална касова бележка не е издавана, тъй като няма плащане. Правилна е и преценката на административния съд във връзка с определения в заповедта срок на ПАМ. По така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2086/28.03.2018 г. на Административен съд – С. - град, постановено по адм. дело № 12356/2017 г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА Д. Куцаров, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Д. – Д. Куцаров", със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на ТД на НАП – С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/. Решението не подлежи на обжалване.