Решение № 1338 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6377/2018 г.

Решение № 1338 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6377/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе чрез процесуален представител против решение № 20/20.04.2018 г., постановено по адм. д. № 173/2018 г. по описа на Административен съд - Русе. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се иска да бъде изцяло отменено. Ответната страна – К. Илиев чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС – Русе е образувано по предявен иск от К. Илиев срещу ОД на МВР гр. Русе, с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 17-1085 – 002831 от 08.12.2017 г. на Началник сектор "ПП" при ОД на МВР-Русе. С обжалваното решение Административният съд - Русе е осъдил ОД на МВР гр. Русе да заплати на К. Илиев сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на горепосоченото наказателно постановление. Административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването му адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. Посочено е, че адвокатското възнаграждение представлява имуществена вреда, която е настъпила във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, защото ищецът не би направил разноски за адвокат, ако не му е било издадено посоченото НП. Постановеното решение е правилно. С Наказателно постановление № 17-1085–002831 от 08.12.2017 г. на Началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Русе, на К. Илиев е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение по чл. 37, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от същия закон за това, че на 06.11.2017 г., не пропуска ППС, движещо се по пътя, който напуска за навлизане в крайпътна лента. С постановеното Решение № 75 от 08.02.2018 г. по АНД № 36/2018 г. по описа на РРС, съдът е отменил наказателното постановление по съображения, че то е издадено в нарушение на материалния закон. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на претенцията. Претендираната сума като заплатен адвокатски хонорар е доказана. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред РС – Русе във връзка с оспорването на НП. Адвокатското възнаграждение е дължимо и съгласно изложените съображения в решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС. Направеният от ищеца разход за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление, следва да се приеме за пряка и непосредствена последица от засягащото правната му сфера НП. В пряка причинна връзка с издаденото Наказателно постановление ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По изложените съображения решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство, които обаче предвид ниската степен на сложност на делото и обстоятелството, че в съдебно заседание не е присъствал процесуален представител, следва да бъдат определени на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,