Решение № 4384 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11578/2015 г.

Решение № 4384 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11578/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби с почти идентично съдържание, подадени от ТД "ННН" ЕООД със седалище гр. София. Жалбите са против решение № 3558 от 21.05.2015 г., постановено по адм. дело № 11721/2014 г. от Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо изх. № 01-2600/4466 от 9.05.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие" (ДФЗ), Разплащателна агенция (РА), за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г., в частта, с която е намалено в размер на 13 372.66 лв. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и в размер на 9 721.67 лв. по Схема за национални доплащания на площ (НДП) финансовото подпомагане по подаденото заявление. В касационните жалби се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с представено писмено становище от пълномощника му юрк. Румен Владимиров, счита обжалваното решение за правилно и моли то да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационните жалби са неоснователна. С обжалваното решение № 3558 от 21.05.2015 г., постановено по адм. дело № 11721/2014 г. от Административен съд - София град, е отхвърлена жалбата на ТД "ННН" ЕООД против уведомително писмо изх. № 01-2600/4466 от 09.05.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г., в частта, с която е намалено финансовото подпомагане по подаденото заявление по СЕПП в размер на 13 372.66 лв. и по НДП в размер на 9 721.67 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в изискуемите писмена форма и мотивираност, и при спазване на административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспорения акт е материално законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал от фактическа страна на данните от извършените по заявлението на жалбоподателя административна проверка и проверка на място, които са установили недопустимост в размер на 34.86 ха както по СЕПП, така и по НДП, от заявените за подпомагане по двете схеми 340.05 ха. Тези фактически констатации са били потвърдени от назначените и приети основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза. Въз основа на това административният съд е приел, че по СЕПП за площта от 34.86 ха е било налице основанието за недопустимост за подпомагане по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. А по НДП за същата площ е било налице основанието чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП. А при приложението на чл. 138 от Регламент 1973/2004 г. и чл. 51 от Регламент 796/2004 г. на Комисията, правилно с процесното уведомително писмо е било отказано частично финансово подпомагане в двойния размер на наддекларираната площ. Затова като краен извод административният съд е приел, че обжалваното пред него уведомително писмо е законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата срещу него. Обжалваното решение е правилно. Установява се, че касаторът е заявил искане за финансово подпомагане по СЕПП и по НДП за 16 Блокове на земеделското стопанство (БЗС) в размер на 340.05 ха. За всички тях е била извършена проверка на място, назначена със заповед № 46254/14.08.2008 г. на Технически инспекторат - Плевен към ДФЗ - РА. За проверката на място в съставения контролен лист е посочено, че касаторът е бил уведомен и на нея е присъствал негов представител, макар и ненадлежно упълномощен. Въпреки че касаторът отрича да е уведомяван за проверката на място, от подадената от него декларация от 12.09.2008 г. се установява обратното. При тази проверка на място е установена частично недопустимост за подпомагане на части от заявените за подпомагане БЗС общо в размер на 34.86 ха. Конкретните площи за всеки БЗС и основанието за установената недопустимост са посочени в съставения контролен лист за проверка на място, приложен на няколко места в делото на АССГ. Тези констатации на административния орган не са опровергани от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Напротив - назначените и приети основна и допълнителна съдебно-технически експертизи са потвърдили верността на констатациите от проверката на място. Конкретния размер и причина за недопустимост за всеки БЗС са описани в таблица, приложена към допълнителната съдебно-техническа експертиза. А в съдебно заседание на 29.04.2013 г. вещото лице изрично е посочило, че "Въз основа на констатациите и измерванията от теренните проверки считам, че недопустимата площ е измерена правилно". При тези данни правилно административният съд е приел, че обжалваното пред него уведомително писмо е законосъобразно. За площта от 34.86 ха и по двете схеми е установено по СЕПП посоченото в уведомителното писмо основание по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП (изм.) кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Съответно по НДП е установено посоченото в уведомителното писмо основание по чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП. При приложението на действащите към него момент разпоредби на чл. 138 от Регламент 1973/2004 г. и чл. 51 от Регламент 796/2004 г. на Комисията, правилно с процесното уведомително писмо е било отказано частично финансово подпомагане в двойния размер на наддекларираната площ. Неоснователно е оплакването на касатора за несъобразяване на процесното уведомително писмо с решение № 1467 от 29.03.2011 г., постановено по адм. д. № 5941/2009 г. на АССГ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че с това решение съдът е обявил нищожността на предходно уведомително писмо /изх. № 01-2600/6814 от 21.07.2009 г./ по същото заявление за подпомагане поради некомпетентност на издателя на уведомителното писмо. С посоченото съдебно решение и е изпратена преписката на изпълнителен директор на ДФЗ по компетентност за произнасяне по същество на заявлението за подпомагане. Именно при изпълнение на това съдебно решение е издадено процесното уведомително писмо изх. № 01-2600/4466 от 9.05.2011 г. Дадените указания по адм. д. № 5941/2009 г. "за произнасяне след изясняване на релевантните факти, при участието в производството на лицето, чието общо заявление се разглежда, и постановяване на решение при съобразяване на законовите изисквания и настоящите указания" са законови изисквания по АПК, а не конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, свързани с конкретното административно производство. С обжалваното решение административният съд правилно е приел, че липсват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивите му са подробни и се споделят от касационния състав, поради което е безпредметно да се приповтарят. Неоснователни са оплакванията на касатора и относно конкретно посочени БЗС № 20688-220-1, БЗС 20688-7-1 и БЗС 20688-219-1. За първия и третия БЗС е посочено в контролния лист от проверката на място конкретни причини за нестопанисване - изорана буферна ивица по периферията, стърнището е опожарено /БЗС № 20688-220-1/, напоителен канал, по периферията е изорано /БЗС 20688-219-1/. Без значение е за БЗС № 20688-220-1 дали касаторът или друг е опожарявал нестопанисваната площ. Важно е обективният факт на нестопанисването, за което не може да се подпомага финансово касаторът. А за БЗС 20688-7-1 в контролния лист е посочено "по периферията на парцела са изключени необработени площи с висок тревостой", което също е основание за нестопанисване. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите са в размер на 300 лв., определени съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,