Решение № 3858 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12507/2021 г.

Решение № 3858 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12507/2021 г., III о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, против Решение № 1332/21.10.2021 г., постановено по адм. дело № 1782/2021 г., по описа на Административен съд Варна, с което е осъдена да заплати на "Дио Трейд" ЕООД гр. Варна, представлявано от Е. Т., на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата от 600.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от незаконосъобразно издадено наказателно постановление № 03 - 008167/21.07.2017 г., на директора на дирекция "Инспекция по труда" Варна, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 4989/2018 г. по описа на ВРС и КНАХД № 1072/2019 г. по описа на Административен съд Варна, както и направените по делото разноски в размер на 325. 00 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради до пуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Не претендира разноски. Ответникът - "Дио Трейд" ЕООД гр. Варна, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по представен договор за правна помощ и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е осъдил Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, да заплати на "Дио Трейд" ЕООД гр. Варна, представлявано от Е. Т., на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата от 600. 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от незаконосъобразно издадено наказателно постановление № 03 - 008167/21.07.2017 г., на директора на дирекция "Инспекция по труда" Варна, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 4989/2018 г. по описа на ВРС и КНАХД № 1072/2019 г. по описа на Административен съд Варна, както и направените по делото разноски в размер на 325. 00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. Въз основа на доказателствата по делото, обосновано съдът е приел, че са установени и доказани всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Отмененото Наказателно постановление № 03-008167/21.07.2017 г. на директор на дирекция "Инспекция по труда" Варна, представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. При постановяване на решението съдът е съобразил и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС, като е присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление. Установените по делото факти водят до правния извод, че са налице всички необходими предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200. 00 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение