Решение № 8237 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8389/2016 г.

Решение № 8237 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8389/2016 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. К. Н., с адрес: гр. Д., ул. С. ..№..., чрез упълномощен процесуален представител, срещу решение № 296 от 27.05.2016 г. по адм. дело № 208/2016 г. на Административен съд - М., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 16-0996-000100/11.03.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - М.. По доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора, се претендира отмяна на решението. Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - М., не ангажира становище по жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от активно легитимирана страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 16-0996-000100/11.03.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР М., на С. К. Н. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца". В заповедта са изложени мотиви, че с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Г430041/11.03.2016 г. е констатирано, че на същата дата касаторът е управлявал МПС - БМВ 530 Д, с рег. № КН 5024 ВВ, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест 7510 ARBB-0073. Издаден му е талон за медицинско изследване с № 0368027, но водачът е отказал да го получи и да даде кръвна проба. За да отхвърли жалбата срещу описаната заповед, Административен съд - М. е приел, че е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод, че са налице доказателства, които установяват по категоричен начин наличието на фактическото основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, като органът действа при обвързана компетентност при налагането й. Решението е неправилно. Съгласно нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" на водача се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в случаите на отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В конкретния казус, за да приложи процесната ПАМ, административният орган, позовавайки се на съставения АУАН е приел, че С. К. Н. на 11.03.2016 г., около 02:20 ч., в гр. М., на ул. Ц. Б. III, с посока към бул. Ал. С., е управлявал лек автомобил БМВ 530Д с рег. № КН 5024 ВВ, като при извършената проверка от служители на ОД на МВР - М. е отказал да бъде проверен с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта. Издаден е талон за медицинско изследване, но водачът е отказал да го получи и да даде кръвна проба. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, жалбоподателят е поискал събирането на доказателства, с които да опровергае възприетите от административния орган правопораждащи отговорността му юридически факти. Твърдял е, че не е управлявал МПС, поради което и не е следвало да бъде подлаган на подобна проверка. Представил е декларация от друго физическо лице, че то е управлявало автомобила в нощта на извършената проверка на 10.03. срещу 11.03.2016 г. По този начин е оспорил констатациите на АУАН, което макар и без изрична правна формулировка, сочи на такова процесуално действие. Без да отчете твърденията на жалбоподателя и формираните на тяхна база доводи и искания, административният съд е приел, че редовно съставеният АУАН е част от административната преписка и се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Не е отчел обаче, че формалната доказателствена сила на АУАН № Г430041/11.03.2016 г., съставен от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол при ОД на МВР - М. е била оспорена, поради което административният орган е следвало да установи съществуването на изложените в заповедта и възприети при произнасянето му факти и обстоятелства. Доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите, описани в издадената заповед, е на административния орган, като доказването следва бъде пълно и главно. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което носи административният орган - арг. от чл. 170, ал. 1 от АПК. В настоящия казус, при направеното с жалбата оспорване на фактическите предпоставки за прилагане на ПАМ пред решаващата съдебна инстанция, издателят на акта не е провел пълно доказване на основния релевантен за спора факт - упражняване на правата на жалбоподателя на водач на МПС, като основание за предприемане на проверка за съответствието му със законовите изисквания за извършване на дейността (независимо от резултатите на тази проверка). Въз основа на доказателствата към административната преписка е безспорно установено, че касаторът е отказал да бъде проверен с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване. Липсват обаче данни, че е упражнявал правнорегламентирана дейност (водач на МПС), като основание за предприемане на проверката. Поради това от съществено значение са били обстоятелствата, свързани с местонахождението на касатора в момента на проверката, тъй като съставянето на АУАН е станало на по-късен етап от служител, който не е възприел непосредствено, спорното обстоятелство относно управляването на автомобила от С. Н.. Разпитан в съдебно заседание актосъставителят В. Ц. И. е заявил, че при пристигането му на мястото на проверката Наков вече е бил извън автомобила. Административният съд вярно е посочил, че приложената мярка за административна принуда е обоснована с отказа на водача да бъде проверен за употреба на алкохол, но решаващо значение в случая има именно упражняването на правно регламентираната дейност по управление на МПС, като предпоставка за извършване на проба за алкохол. Впрочем в хода на цялото съдебно-административно производство, касаторът не е поддържал, че отказ от негова страна не е обективиран. Административната мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала, с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. При всички случаи обаче, за да бъде приложената мярката, следва да бъде установено правонарушение по смисъла на ЗДвП. Употребата на алкохол, когато не е свързана с упражняване на правно регламентираната дейност на водач на МПС, не може да служи като основание за прилагане на ПАМ по реда на този закон. В хода на първоинстанционното производство, след направените оспорвания от страна на жалбоподателя, издателят на акта не е установил наличието на правнозначимите факти, с които мотивира взетото административно решение. При това положение, по силата на служебното начало - чл. 9, ал. 3 и ал. 4 и чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е следвало да укаже на страните да представят допълнителни доказателства, т. к. се спори по съществуването на изискуемите се от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ. Предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, при неизяснена по делото фактическа обстановка, решаващият съд неправилно е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, приемайки за осъществен състава на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Касационното оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила е основателно, т. к. делото е разгледано и решено, без да бъдат събрани относими, допустими и необходими доказателства, свързани с установяване на фактическото основание за прилагане на ПАМ. Изложеното налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение