Решение № 1452 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5958/2018 г.

Решение № 1452 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5958/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Петков срещу решение № 506 от 14.03.2018 г., постановено по административно дело № 1132/2017 г. от Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б. за налагане на дисциплинарно наказание. Декларативно в жалбата е заявено, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като подробно е изложено становището на жалбодателя относно фактите, въз основа на които е постановен оспорения от него административен акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Б. чрез процесуален представител излага становище за неоснователността на жалбата и моли съда да постанови решение, с която да остави в сила обжалваното решение, като му присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Неоснователни са наведените в касационната жалба за неправилно установени факти от съда. Напротив първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е изложената като възприета от него фактическа обстановка е след подробно и точно описание на установените факти. Правилен е изводът на съда, че при извършения анализ на доказателства поотделно и в съвкупност безспорно се установява, че при посочените в оспорената заповед време, място и обстоятелства, жалбоподателят Н. Петков е направил опит да осъществи застрахователна измама по сключена застрахователна полица "Каско +" за притежавания от него л. а. м. "Мерцедес", модел "ЦЛ 500". Установен е факта, че това му деяние и факта, че същият е служител на МВР е станало достояние на широк кръг лица, работещи в Ликвидационен център - Б. към ДЗИ, в "Е. Б." ЕООД, както и на други лица, което е дало сериозно негативно отражение върху авторитета на службата, което без съмнение е несъвместимо с етичните правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е довело до уронване на престижа на службата. При така установените факти обосновано и правилно административният съд приема, че оспорената заповед, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР на касационния жалбодател е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена при наличието на посочените в нея фактически и правни основания. Правилен е и изводът на съда, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Наведените доводи за неправилност на този извод са неоснователни, тъй като не се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства. От събраните такива в хода на дисциплинарното производство и подробно описани в обобщената справка, въз основа на които е постановена и обжалваната заповед се установява, че същите са установени обективно и точно и обосновават наличието на хипотеза по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. При провеждане на дисциплинарното производство е спазена разписната в ЗМВР процедура по провеждането му - същото е образувано с нарочена заповед, назначен е дисциплинарно разследващ орган, който е установил фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение, като на служителя е дадена възможност да участва в същото да дава обяснения и да сочи доказателства. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и при своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР Б. деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващо възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение