Решение № 9311 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6782/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), приложими на основание чл. 216, ал. 7 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по касационна жалба, подадена от ДЗЗД „МК Инженеринг – Младост 109 ДГ“, чрез адвокат Б. Ляков, срещу решение № 533 от 11.06.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-275/2026 г. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение на КЗК и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде върната преписката на възложителя със задължителни указания за сключване на договор за обществена поръчка с жалбоподателя. Претендирани са и разноски за производствата пред КЗК и пред настоящата касационна инстанция. Ответната страна – кметът на район „Младост“ – Столична община не изразява становище по подадената касационна жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение счита, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване на решението на Комисията за защита на конкуренцията, и в срока, установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-275/2026 г. е било образувано във връзка с оспорване от страна на ДЗЗД „МК Инженеринг – Младост 109 ДГ“ на решение № D53003092 от 23.02.2026 г. на кмета на район „Младост“ - Столична община. С последното е отменено решение № D51656811 от 06.01.2026 г. за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи (СМР) на обект „Разширение на Детска градина № 109 „ЗОРНИЦА“ чрез изграждане на две двуетажни пристройки за четири групи“, с УНП в ЦАИС ЕОП: 01264-2025-0002 и посочената поръчка е прекратена. С обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение № 533 от 11.06.2026 г. на КЗК по преписка № КЗК-275/2026 г. жалбата е оставена без уважение. За да постанови този резултат, Комисията е приела оплакванията в жалбата до нея за неоснователни. Комисията за защита на конкуренцията е изложила подробно фактическата обстановка и е констатирала, че възложителят (кметът на район „Младост“ - Столична община) правилно и законосъобразно е приел, че в конкретния случай, при представяне на документите по чл. 112, ал. 1 от ЗОП, ДЗЗД „МК Инженеринг – Младост 109 ДГ“ не е доказало, че не са налице основания за отстраняване от процедурата, доколкото за „ЗЕНИТ МК“ ЕООД (участник в ДЗЗД) е установено нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ с влязло в сила наказателно постановление/акт със силата на наказателно постановление. За въпросния член на ДЗЗД е било възникнало обстоятелство по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП по време на процедурата и е било налице и към момента на постановяване на решението за класиране и определяне на изпълнител. Следователно за ДЗЗД „МК Инженеринг – Младост 109 ДГ“ е съществувало задължение да уведоми възложителя за това, съгласно императивната разпоредба на чл. 46, ал. 1 от ППЗОП, като представи предприетите мерки за надеждност. С оглед на това, че въпросното задължение не е изпълнено, КЗК е възприела, че правилно възложителят в оспорваното пред Комисията решение, е извел, че участникът, избран за изпълнител, не е доказал липсата на основание за отстраняване с изискуемия съгласно чл. 58, ал. 1, т. З от ЗОП документ относно липсата на обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП. Обжалваното решение е неправилно. Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП възложителят отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, когато е установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301-305 от Кодекса на труда (КТ) или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен. Видно от доказателствата по делото е установено, че участник в ДЗЗД „МК Инженеринг – Младост 109 ДГ“, а именно „ЗЕНИТ МК“ ЕООД, е сключил споразумение по реда на чл. 415г от КТ за констатирано нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, настъпило в хода на процедурата по възлагане на обществена поръчка, и спрямо него е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева. Въпросното споразумение е одобрено и влязло в сила на 30.07.2025 г. и има характер на влязло в сила наказателно постановление. В този дух, не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че правната природа на споразумението по чл. 415г от КТ е погрешно интерпретирана. Релевантно за случая обаче не е характерът на споразумението, нито се спори, че е извършено въпросното нарушение. Твърди се, че това споразумение е следвало да бъде разгледано от възложителя в контекста на оказване активно съдействие на компетентните органи, че съответният участник е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване. Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП кандидат или участник, за когото са налице основания по чл. 54, ал. 1 от ЗОП и посочените от възложителя обстоятелства по чл. 55, ал. 1 от същия закон, има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване. Фактът, че „ЗЕНИТ МК“ ЕООД е сключил споразумение по смисъла на КТ, което впоследствие е декларирал и е представил всички изискуеми за процедурата документи, сам по себе си представлява част от предприемане на мерки за надеждност по чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП. В случая следва да бъде обърнато внимание на факта, че правото на кандидата да представи преприетите от него мерки за надеждност кореспондира на насрещно задължение на възложителя на основание чл. 56, ал. 2 от ЗОП да извърши оценка на тези мерки, като ако ги намери за недостатъчни, следва да изложи мотиви за това. Видно както от решението на възложителя, така и от обжалваното решение на КЗК, липсват мотиви във връзка с обсъждане и кредитиране на доказателствата съгласно чл. 56 от ЗОП. Хронологично анализирано, с решение № D51656811 от 06.01.2026 г. ДЗЗД „МК Инженеринг – Младост 109 ДГ“ е определено за изпълнител на процесната обществена поръчка. На етап „сключване на договор с възложителя“, с писмо от 03.02.2026 г. от страна на избрания изпълнител са представени изискуемите по чл. 112 от ЗОП документи, в това число и тези, касаещи сключеното между участника в ДЗЗД – „ЗЕНИТ МК“ ЕООД и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ споразумение по смисъла на чл. 415г от КТ. Въпросното споразумение е сключено около половин година преди лицето да бъде избрано за изпълнител. Не е и без значение фактът, че с първоначалното подаване на документите за участие в обществената поръчка от страна на ДЗЗД, това обстоятелство (влизане в сила на споразумението) не е било възникнало. Действително, разпоредбата на чл. 46 от ППЗОП задължава кандидатите и участниците в обществената поръчка да уведомят писмено възложителя в 3-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 54, ал. 1 от ЗОП. Но спазването на този срок не преклудира задължението и възможността на възложителя да се произнесе по предоставените от изпълнителя мерки за надеждност. Въпросният срок е регламентиран в полза на възложителя с цел защита на неговите права. На етапа, на който се е намирала обществената поръчка към датата на влизане в сила на споразумението, правата на възложителя са били. Дружеството е извършило въпросното уведомяване в хода на процедурата по сключване на договор. Още повече – уведомяването е извършено в контекста на представяне на изрични мерки за надеждност, които гарантират, че въпреки наличието на съответното основание за отстраняване, избраният изпълнител е „надежден“. Мерките за надеждност и тяхното разглеждане са регламентирани в чл. 56 от ЗОП, който има предимство в йерархията на нормативните актове спрямо ППЗОП, независимо че правилникът се издава за прилагане на закон в неговата цялост. Затова и с оглед на доказателствата по делото следва да бъде обособен извод, че възложителят не е спазил задължението си по чл. 56, ал. 2 от ЗОП, а именно да разгледа предприетите от избраното за изпълнител дружество мерки и да ги прецени, като отчете тежестта и конкретните обстоятелства, свързани с нарушението. Данни за подобен анализ и преценка липсват. В обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение № 533 от 11.06.2026 г. на Комисията за защита на по преписка № КЗК-275/2026 погрешно е прието, че възложителят е разгледал и мотивирано се е произнесъл по представената от избрания изпълнител информация. Комисията неправилно се е позовала на характера на срока по чл. 46 от ППЗОП, считайки, че се преклудира задължението на възложителя да разгледа предприетите мерки за надеждност. Видно от последните, извършеното нарушение не се отличава с тежест, нито пък за „ЗЕНИТ МК“ ЕООД съществуват други обстоятелства, които да бъдат в ущърб на възложителя. Отново следва да се подчертае, че посоченият тридневен срок следва да гарантира информираност на възложителя за обстоятелства и мерки, която информираност към момента на сключване на договора е задължителна, без същият да се абсолютизира и преклудира права в този отрязък на обществената поръчка. Изцяло в правата на възложителя е да направи нови преценки по отношение на санкционираното нарушение, поведението на изпълнителя и предложените мерки за надеждност. С оглед на всичко гореизложено настоящият състав на Върховния административен съд счита, че са налице извършени съществени нарушения след определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи (СМР) на обект „Разширение на Детска градина № 109 „ЗОРНИЦА“ чрез изграждане на две двуетажни пристройки за четири групи“. Това налага отмяна на решението на КЗК и отмяна на решението на възложителя, като процедурата бъде върната на последния, за да извърши дължимата преценка по чл. 56, ал. 2 от ЗОП. Само за пълнота в този смисъл би могло да се споделят и изводите в решение №12247 от 11.12.2023 година, постановено по адм. дело №10637 по описа за 2023 година на $€ отделение на Върховен административен съд. При този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП, е основателно предявеното от касатора искане за присъждане на направените от него разноски по делото. Същите са в размер на 869,20 евро за държавна такса и 1750 евро адвокатско възнаграждение, които са своевременно поискани и доказани. Затова Столична община – район „Младост“ следва да заплати на ДЗЗД „МК Инженеринг – Младост 109 ДГ“ сумата от 2619,20 евро за направените разноски в производството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК във връзка с чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение