Решение № 6826 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12769/2020 г.

Решение № 6826 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12769/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 210/25.09.2020 г., постановено по адм. дело № 510/2019 г., на Административен съд - Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – началник сектор "Пътна полиция" в ОД на МВР – Сливен в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. С решение № 210/25.09.2020 г. по адм. дело № 510/2019 г. Административен съд – Сливен е отхвърлил жалбата на Г. С. от гр. Сливен срещу отказ на Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен, обективиран в Писмо Рег. № 804000-11908 от 4.12.2019 г. по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР– Сливен, да върне СУМПС по Заявление Рег. № 804000-9703 от 15.10.2019 г., подадено от Г. С.. По делото е установено, че на 1.02.2011 г. на касатора С. е издадено СУМПС №[номер], валидно до 6.01.2021 г. СУМПС е издадено в ОД на МВР – Сливен. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 15-0804-000651 от 3.10.2015 г., издадена от Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен, на С., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/– управление на ППС под въздействието на алкохол с концентрация над 0, 5 до 1, 2 на хиляда, е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като са отнети СУМПС №[номер] и СРМПС. На 20.11.2015 г. СУМПС №[номер] е върнато на С.. С Присъда № 1 от 9.01.2018 по НОХД № 304/2017 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, влязла в сила на 10.12.2018 г., на Г. С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено е изпълнението на наложеното наказание за срок от пет години и С., на основание чл. 343г от Наказателния кодекс /НК/, е лишен "от правото да управлява МПС за срок от четири години, считано от датата на отнемане на СУМПС 3.10.2015 г." С Писмо Изх. № Р-54/18 г. от 20.12.2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, до Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен, на основание чл. 237, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 416, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, е изпратен препис от горепосочената присъда с указание при изпълнение на наказанието да бъде спазен чл. 49, ал. 3 и ал. 4 от НК. С Писмо Рег. № 804000-346 от 7.01.2019 г. на Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен, Окръжна прокуратура – Сливен, е уведомена, че наказанието лишаване от правоуправление на МПС, наложено на С. по НОХД № 304/2017 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, е приведено в изпълнение на 15.01.2019 г. На 15.10.2019 г. от Г. С. е подадено Заявление до Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен, Рег. № 804000-9703 от 15.10.2019 г., за връщане на СУМПС, като в заявлението е посочено, че е налице изтичане срока на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС, който срок е започнал да тече от 3.10.2015 г. и е изтекъл на 3.10.2019 г. По подаденото от С. заявление е налице произнасяне от Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен, обективирано в Писмо Рег. № 804000-11908 от 4.12.2019 г. по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен, в което е изложено, че наказанието "Лишаване от правоуправление на МПС", наложено на С. по НОХД № 304/2017 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, за срок от 48 месеца, е приведено в изпълнение на 15.01.2019 г. и ще бъде изтърпяно на 29.11.2022 г., като ще бъдат приспаднати 46 дни, тъй като със ЗППАМ № 15-0804-000651 от 3.10.2015 г. по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен, СУМПС е било отнето на 3.10.2015 г. и върнато на 20.11.2015 г., поради резултата от Протокола за химическа експертиза – 0, 42 промила. При така установените факти съдът е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, тъй като към момента на подаване на заявлението не е изтекъл срокът на наказанието "лишаване от право да управлява МПС". Така постановеното решение е правилно. Редът за отнемане, съхранение и връщане на СУМПС е регламентиран в чл. 20 – чл. 24 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. /. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г., отнетите български национални свидетелства за управление на МПС се съхраняват в структурите, които са ги издали, до настъпването на правно основание за връщането им. В чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е предвидено, че СУМПС се издава от звената "Пътна полиция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ според постоянния адрес на лицето. В чл. 24, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. са изброени основанията за връщане на отнетите свидетелства за управление на МПС. С оглед конкретните обстоятелства, приложимо за случая е основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредбата, в което е предвидено, че СУМПС се връща след изтичане срока на наложеното наказание "лишаване от право да се управлява МПС". Съгласно чл. 237, ал. 1 от ЗИНЗС, наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му. В разглеждания случай е установено, че първоначално СУМПС на С. е отнето на 3.10.2015 г. – с налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, и е върнато на 20.11.2015 г. – поради резултата от Протокола за химическа експертиза – 0, 42 промила. Впоследствие СУМПС на касатора е отнето на 15.01.2019 г., тъй като Присъда № 1 от 9.01.2018 по НОХД № 304/2017 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с която С. е лишен от правото да управлява МПС за срок от четири години, е влязла в сила на 10.12.2018 г., а наказанието "лишаване от право да се управлява МПС", наложено с присъдата, е приведено в изпълнение на 15.01.2019 г. Спорният по делото въпрос е коя дата следва да се счита за начало на изтърпяване на наказанието "лишаване от право да се управлява МПС": дали това е датата 3.10.2015 г., посочена в Присъда № 1 от 9.01.2018 по НОХД № 304/2017 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, или е датата 15.01.2019 г., на която дата наложеното на С. с горепосочената присъда наказание "лишаване от право да управлява МПС" е приведено в изпълнение. Съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП, наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" тече от датата на изземването на свидетелството за управление. В разглеждания случай СУМПС на С. първоначално е отнето за срок от 3.10.2015 г. до 20.11.2015 г. и впоследствие е отнето отново на 15.01.2019 г., когато наказанието е приведено в изпълнение. Същевременно в чл. 49, ал. 3 от НК е предвидено, че срокът на наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7, започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. Правилно съдът е приел, че не е налице колизия между чл. 49, ал. 3 НК и чл. 190, ал. 2 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 ЗДвП е специална и същата е приложима в случая. От изложеното следва, че срокът на наказанието на С. е започнал да тече от влизане в сила на присъдата. Правилно съдът е приел, че в случая е без значение обстоятелството, че С. не е управлявал МПС в периода от 20.11.2015 г. до 15.01.2019 г., през който период е притежавал валидно СУМПС. Волята на жалбоподателя да не упражнява в този период правото да управлява МПС е различна от фактическия състав на изземване на СУМПС. По изложените по-горе съображения изводът на административния съд за законосъобразност на постановения отказ се явява в съответствие с материалния закон. Атакуваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение