Решение № 5863 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2401/2017 г.

Решение № 5863 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2401/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Т. Ч. от гр. С. срещу решение № 14307 от 27.12.2016 г., постановено по адм. дело № 8427/2016 г. на Върховния административен съд, седмо отделение - тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РД-05-83 от 17.05.2016 г. на Съвета за електронни медии. Изложени са доводи, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост, неправилно прилагане на чл. 35, ал. 3 и чл. 36, т. 3 от ЗРТ, на чл. 20 и чл. 45 от ЗЗКИ и чл. 150 от ППЗЗКИ. О. С. за електронни медии е оспорил касационната жалба в писмени бележки. О. А. Р. Велев от гр. С. не е взел становище. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решение № РД-05-83 от 17.05.2016 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), издадено на основание чл. 32, ал. 2 във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗРТ, с което за генерален директор на Българското национално радио е избран А. Р. В.. С постановеното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил подадената жалба от В. Т. Ч. като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. При извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът е установил, че изборът е проведен при спазване на реда, установен в Процедурата за провеждане на конкурс за избиране на генерален директор на Българското национално радио (БНР), приета с решение на СЕМ № РД-05-58/22.03.2016 г. За проведените събеседвания с кандидатите са изготвени надлежни протоколи. Проведено е двустепенно гласуване въз основа на извършената от членовете на СЕМ собствена преценка, отразена в протокол № 24 от 17.05.2016 г. Изложените от членовете на СЕМ мотиви за качествата на презентацията на всеки един кандидат поотделно съответстват на възприетите критерии за оценяване. С определянето за генерален директор на БНР на участника, получил максималния положителен вот на персоналния състав на СЕМ, е постигната законовата цел за избор на кандидата, който най-пълно удовлетворява конкурсните изисквания. При спазени изисквания за публичност и прозрачност не може да се приеме, че СЕМ е злоупотребил с предоставената му дискреционна власт. След извършен анализ на законовата уредба за защита на класифицираната информация съдът е стигнал до извод, че не е задължително ръководителят на организационната единица да притежава разрешение за достъп до класифицирана информация. Съгласно чл. 20, ал. 3 от ЗЗКИ ръководителят може (но не е длъжен) да изпълнява и функциите на служител по сигурността, ако отговаря на изискванията на чл. 21, ал. 1 от ЗЗКИ. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Неоснователен е поддържаният от касатора довод за издаване на оспорения акт в нарушение на административнопроцесуалното изискване за мотивиране. Фактическите и правните съображения за издаване на акта са изложени в обстоятелствената му част и в придружаващите го документи. С. Т. решение № 16 от 31.III. 1975 г. на ОСГК на Върховния съд, на което се е позовал и първоинстанционният съд, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. В случая те се съдържат в протоколите от заседанията на СЕМ и помощните му органи, които са приложени в административната преписка. Съгласно посочената в касационната жалба разпоредба на чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Р. Б. (КРБ) съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. Упражняването на контрола се извършва по реда и при спазване на създадените със закона процесуални правила. В съответствие с приложимите съдопроизводствени правила на жалбоподателя е била осигурена възможност да се запознае с документите в административната преписка, да организира защитата си адекватно и да охрани интересите си. Противно на поддържаното от касатора становище по делото не са налице обективни данни за превратно упражнени от колективния орган дискреционни правомощия. Спазен е административно процесуалният принцип по чл. 13 от АПК за последователност и предвидимост чрез своевременно публично огласяване на критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на оперативната самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. На основание чл. 32, ал. 2 от ЗРТ Съветът за електронни медии в изпълнение на своите правомощия, сред които и тези по ал. 1, т. 2, приема правилници, решения и декларации и дава становища в предвидените от закона случаи. В съответствие с чл. 8 от Процедурата за провеждане на конкурс за избиране на генерален директор на БНР, приета с решение на СЕМ № РД-05-58/22.03.2016 г., е било проведено събеседване на СЕМ с кандидатите на посоченото място и дати, като на всеки кандидат е била дадена възможност да изложи основните си идеи и виждания. Събеседването е протекло в регламентираната форма на въпроси от членовете на СЕМ и отговори. Изборът е проведен по реда на чл. 9 с двустепенно гласуване, на два етапа, като първо измежду допуснатите до участие кандидати всеки чл. на СЕМ е посочил трима, които подкрепя, а след това измежду тримата кандидати, събрали най-много (или равен брой) гласове, всеки чл. на СЕМ е посочил кандидата, за когото гласува. Членовете на СЕМ са изказали подкрепата си за съответния кандидат с оглед критериите по чл. 5 от Процедурата. Изложени са индивидуални оценки на кандидатите във връзка с аргументациите и идеите им за развитието на БНР, вижданията за мястото и ролята на българската национална култура и идентичност в програмите на БНР, идеите за управленски екип и структура, управленските им качества. При поименното гласуване на втория етап един от кандидатите е избран с пълно мнозинство. При класиране и избор, извършени при спазване на правилата и без констатирани очевидни неточности в преценката на качествата на кандидатите, се приема, че решението е взето при правилно упражнена оперативна самостоятелност в съответствие с целта на закона. Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на чл. 20 и чл. 45 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Ръководителят на организационната единица има ръководни, организационни и контролиращи функции и само по изключение, в зависимост от нивото и обема на класифицираната информация, може да изпълнява функциите на служител по сигурността на информацията. С оглед нивото и обема на класифицираната информация в БНР се назначава служител по сигурността на информацията. Разрешеният предварителен достъп до класифицирана информация по реда на ЗККИ не е сред изискванията, изброени в чл. 3 от Процедурата, за кандидатстване за генерален директор на БНР. Подобно условие липсва и в чл. 26 от ЗРТ, към който препраща чл. 3, т. 6 от Процедурата. Следва да се добави, че за назначения директор на БНР няма пречка при необходимост да поиска разрешаване на достъп до класифицирана информация във връзка с изпълнение на служебните му задължения. Като е приел, че оспореното административно решение е издадено при спазване на административнопроцесуалните правила и на материалния закон, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, се определя в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав,