Решение № 13028 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10580/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците(ДАБ) при Министерски съвет(МС) срещу решение 24660 от 17.07.2025г., постановено по адм.дело 3432/2025г. по описа на Административен съд София-град(АССГ). Касаторът счита обжалваното съдебно решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в решението липсват мотиви и преценка на доказателствата относими към определението за «членове на семейството» по смисъла на §1,т.3 от ДР на ЗУБ. Направен е довод за наличието на несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти. Моли за отмяна на оспореното съдебно решение с произтичащите от това законови последици. В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба. Ответникът Х. Ш. А. моли да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебния акт, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК за форма и съдържание. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалбата на Х. Ш. А. Решение 2447/12.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което по молба от чужденеца рег. УП 10514/14.01.2025 г., е отказано събиране на територията на Република България с неговите родители. Преписката е изпратена на органа за ново произнасяне. По делото пред първоинстанционния съд е установено, че с решение 4161/18.11.2021г. на председателя на ДАБ при МС Х. Ш. А. е получил бежански статут. С молба от 14.01.2025 г. е поискал събиране на територията на Република България със своите роднини: майка Х. Х., родена на [дата]. и баща Н. М. Х., роден на [дата]. Преценяйки събраните в хода на административното производство доказателства, председателят на ДАБ е обосновал в решението си, че не са налице материалноправните предпоставки, предвидени в ЗУБ, за даване на разрешение на Х. А. да се събере със семейството си, поради което е издадено Решение 2447/12.03.2025 г. на основание чл.48, ал.1, т.3 във вр.с чл. 34, ал.1 и 2 ЗУБ. Съдът е приел, че обжалваният административен акт e издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, но при незаконосъобразно проведено административно производство и при неправилно приложение на материалния закон. За да се мотивира така, съдът е приел, че административният орган в нарушение на чл.35 АПК не е изискал документите, посочени в чл.34, ал.1, т.1-3 от ЗУБ(ДВ, бр.52 от 27.06.2025г.). Приел е липсата на основанията за отказ, регламентирани в чл.34, ал.3 ЗУБ, довело до неправилно прилагане на материалния закон. По изложените мотиви е постановил обжалвания в настоящето производство съдебен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е постановил съдебното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в тази връзка направеното възражение за необоснованост на съдебното решение е основателно. Не са обсъдени в мотивите на решението относимите обстоятелства и доказателства дали родителите на Х. А. попадат в понятието «членове на семейството» по смисъла на §1, т.3, б.»в» от ДР на ЗУБ, което е относимо към правилното решаване на съдебния спор. Съгласно относимата, към момента на подаване на молбата и постановяване на Решение 2447/12.03.2025 г. на председателя на ДАБ, разпоредба на чл.34, ал.1(ДВ, бр.34 от 2019г.), чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие, че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Т.е предпоставките за събиране със семейството са: чужденецът да е с предоставена международна закрила, да е изпълнено изискването на понятието «членове на семейството» и семейните връзки да предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. На първо място, за да се реализира претендираното от Х. А. право, освен че е с предоставена международна закрила, трябва да се докаже наличието на предпоставките на § 1, т. 3, б. "в" от Допълнителните разпоредби на ЗУБ за събиране на лицето с предоставен хуманитарен/бежански статут с родителите му. В посочената разпоредба е дадено законовото определение за целите на ЗУБ на понятието «членове на семейство» и това са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. Предпоставка за вземане на положително решение за молителя представлява изпълнение на изискването на закона. В тази връзка, в административното производство са обсъдени всички налични доказателства, включително и медицинските документи като е изведен извод, че родителите на А. Х. не попадат в най-тежката степен на болести, за които е нужна чужда помощ, не са в напреднала възраст, а също и единият от синовете им е в Афганистан и може да се грижи за тях, поради което не се налага да живеят в едно домакинство с А. Х.. Основателно е оплакването в касационната жалба, че в решението на първоинстанционният съд липсват мотиви, относими към наличието на предпоставките за събиране на семейство по ЗУБ. Липсва обсъждане на събраните доказателства относно възрастта на родителите и на тяхното здравословно състояние. Това е от съществено значение за наличието на една от алтернативните предпоставки. В молбата на Х. А. от 14.01.2025г. за събиране на семейство по чл.34, ал.1 ЗУБ, той е заявил, че родителите му са болни и не могат да се грижат за себе си. Съдът не е изяснил тези обстоятелства, които са обсъдени в решението на председателя на ДАБ. Без да извърши задълбочен анализ на направените фактически установявания, първостепенният съд е формирал необоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Изводът на съда за допуснато нарушение в административното производство, позовавайки се на чл.35 АПК, е незаконосъобразен. За да направи този извод, съдът се е аргументирал с въведеното с изменението в ДВ, бр.52 от 27.06.2025г. в чл.34, ал.1, т.т.1-3 ЗУБ изискване за представяне на доказателства от молителя, когато заявлението за събиране е подадено повече от 6 месеца след предоставянето на международната закрила. В случая, заявлението е подадено от чужденеца на 14.01.2025г., а решението на органа е взето на 12.03.2025г., т.е. преди законовото изменение и несъбирането от органа на посочените от съда документи е правно ирелевантно. Липсата на мотиви за наличието на относимите предпоставки по чл.34, ал.1 ЗУБ, вр. с § 1, т. 3, б. "в" от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като решението следва да бъде отменено изцяло и върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд състав на Трето отделение,