Решение № 7249 от 18.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Сливен, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Македонска Колева, против Решение 12 от 27 януари 2022 г., постановено по адм. д. 376/2021 г. по описа на Административен съд Сливен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът Главен архитект на Община Сливен, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Ф. Сакалова, с писмено становище чрез процесуалния си представител адв. Колева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ф. Сакалова, против заповед ДК-11-Сл-22/14 декември 2020 г., издадена от началника на РДНСК Сливен, с която е отменено Разрешение за строеж 380/25 ноември 2020 г. на главния архитект на Община Сливен за строеж "Зимна градина към ателие", находящ се върху покрива на жилищна сграда с идентификатор 67338.532.250.1 по КК, изпълнен в УПИ ХІІ-250, кв. 120 по плана на ЦГЧ на гр. Сливен. За да отмени оспорената в първоинстанционното производство заповед, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с относимите материалноправни разпоредби. Обосновал е извод за законосъобразност на разрешението за строеж като е счел, че същото не е издадено в нарушение на чл. 148, ал. 9, т. 2 от ЗУТ, чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а от ЗУТ, чл. 185, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, чл. 183, ал. 2 от ЗУТ и чл. 93, ал. 2 от Наредба 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. От доказателствата по делото и от заключението на съдебно-техническата експертиза категорично се установява, че предвидената за изграждане зимна градина представлява лека конструкция, като строежът е шеста категория. Строежът не може да бъде определен като надстройка или пристройка съгласно ЗУТ и не увеличава и не променя допустимата височина на сградата, определена с действащ ПУП за имота. Установено по делото е, че разрешеното строителство попада в случаите по чл. 147, ал. 1 ,т. 2 от ЗУТ. Не се променят общите части на сградата плоският покрив е обща част и след разрешеното строителство същият си остава пак обща част на сградата, не се променя функцията и предназначението му. ПУП за УПИ ХІІ-250, кв. 120 по плана на ЦГЧ на гр. Сливен е влязъл в сила през 2006 г. Издадената виза от 11 септември 2020 г. отговаря на чл. 140, ал. 2 от ЗУН, на скицата са нанесени съществуващите сгради, кадастър, регулационни линии. Изрично вещото лице заявява, че с издаденото РС РЗП на сградата не се увеличава, площта на покрива остава същата, бъдещото строителство няма да бъде нито допълнителна нова жилищна площ, нито тераса, а предпазна мярка на покрива след извършен ремонт по общо желание на собствениците, няма нарушение на чл. 93 от Наредба 7/2003 г., тъй като архитектурните елементи имат допустимост 20%, а в конкретния случай те се побират в тези 20%. Котата на билото не превишава височината на сградата, тъй като самият одобрен проект и височината на жилищния етаж е взета по проект 2,60 м. светла част и тя остава такава. Не се споделят доводите на касатора, че са нарушени нормативните изисквания на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗУТ и чл. 183, ал. 2 от ЗУТ, тъй като в настоящия случай не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им, както и не се изменят съществено общи части на сградата. Независимо от това обаче, по делото са налични доказателства за съгласие на всички собственици в сградата с разрешеното строителство. Във връзка с всичко гореизложено не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от горното и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав