Решение № 56 от 2.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 711/2009 г.

Решение № 56 от 2.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 711/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 214/09 г. Окръжният съд - гр. Плевен признал подсъдимия С. А. М. за виновен и на основание чл. 115 НК го осъдил на 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като го оправдал по първоначалното обвинение по чл. 116, ал. 1, т. т. 6 и 11 НК. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди на И. Й. и И. Й. - по 80 000 лева на всеки един от тях.

По внохд № 206/09 г., образувано по протест на прокурора, жалби на частните обвинители и граждански ищци и подсъдимия, Апелативният съд-гр. Велико Търново отменил посочената присъда и вместо нея постановил нова присъда № 195/19.10.2009 г., с която осъдил подс. М. на основание чл. 116, ал. 1, т. 11 НК на 16 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвора в гр. П., като го оправдал по първоначалното обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК. На основание чл. 59 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия, считано от 12.01.2009 г. На основание чл. 45 ЗЗД подс. М. е осъден да заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди на И. Й. и И. Й. в размер на по 80 000 лева на всеки един от тях.

Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от подс. М., с която се претендира наличието на всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК и се правят алтернативни искания - за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане, преквалификация по чл. 118 НК или намаляване на наказанието, а в гражданската част - цялостно отхвърляне на предявените граждански искове или намаляването им. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат касационната жалба.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци писмено е възразил срещу подадената касационна жалба, като е заявил становище за неоснователност на същата.

Представителят на Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорената нова присъда.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС I-во наказателно отделение установи:

С оглед на иницииралия настоящата проверка, вън от пределите й стои оправдаването на подс. М. по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК.

Жалбата е неоснователна.

1. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Съдът по същество не е допуснал нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК, който на плоскостта на чл. 339, ал. 3 НПК е задължителен при постановяването на нова присъда, каквато е оспорената от подсъдимия (л. 5-9 от мотивите). Мотивите на съдебния акт съдържат установените обстоятелства от кръга по чл. 102 НПК, както и доказателствените материали на които се основават. Изложени са подробни съображения по оценката на събраните доказателства и техните източници, като по противоречивите такива, ясно са заявени причините предопределили приемането на едни и отхвърлянето на други от тях. Не се установява при оценката на доказателствата да са игнорирани показанията на св. А. Още по-малко може да се твърди, че липсват мотиви относно размера на наказанието - л. 11-12 на същото място.

1. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

В рамките на приетото за установено от фактическа страна законът правилно е приложен. Извършеното от жалбоподателя осъществява състава на чл. 116, ал. 1, т. 11 НК.

Възражението на подсъдимия, че не е извършил убийството "по хулигански подбуди" е обсъдено задълбочено от ВТАС и с основание е отхвърлено. Действията на подс. М. указват на явно неуважение към обществото, незачитане на приетите норми на поведение, стремеж за "изява" на плоскостта на погазване на установения ред и всичко, което се изпречи на пътя му. Категорично липса личен мотив и някакви видими поводи за убийството, които да са създадени от пострадалия.

Претенцията за действие в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл. 118 НК е свързана с приетите за установени от съда по същество фактически положения. Те, предвид отсъствието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, за ВКС са тези, които са намерили израз в мотивите на обжалваната присъда. Внимателният им прочит очертава отсъствието на каквито и да било фактически констатации за действия на подсъдимия в състояние на силно раздразнение. Последното, както е известно се характеризира със силно стеснено съзнание на дееца и значително занижена възможност за адекватна оценка на обстановката и за вземането на правилно решение. С подобно състояние не се характеризира поведението на подс. Михайлов. От друга страна, не е установено пострадалият да имал поведение от вида на това по чл. 118 НК.

1. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието са били предмет на анализ и оценка, като правилно е определена степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец. Към съображенията на съда по същество ВКС намира за необходимо да добави това, че наред с добрите характеристични данни, събрани за подсъдимия, надлежно оценени от съда, такива данни се съдържат и произтичат и от конкретно извършеното деяние, а те в настоящият случай обективно не характеризират личността на подс. М. положително. бит е млад човек, който не е участвал в конфликта пред дискотеката, като първият удар е нанесен изненадващо от към гърба му, а вторият - след падането му на земята, иначе казано и двата удара са нанесени без пострадалият да е имал някаква възможност да се защити.

Искането на защитата на жалбоподателя "предизвикателството от пострадалия" да се прецени като изключително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство - чл. 55 НК, няма как да се удовлетвори. Такова поведение на пострадалия не е установено.

Условията на смекчената наказателна отговорност не са налице и с оглед на другата хипотеза. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

При тези констатации правилно наказанието е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона - по първата алтернатива, по размер твърде близко до минимума, а определеното наказание в размер на 16 години лишаване от свобода е съответно по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо.

1. Обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и в гражданската част. Няма основание за намаляване на размера на присъдените в полза на родителите на пострадалия обезщетения за неимуществени вреди. Изискванията на чл. 52 ЗЗД са удовлетворени.

Водим от изложеното ВКС I-во наказателно отделение не намери основания за изменение или отмяна на оспорената нова присъда, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК