Решение № 14637 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2009 г.

Решение № 14637 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 568 от 6.04.2009 г., постановено по адм. д. № 2731/08 год. Варненският административен съд, първо отд., пети състав, е отхвърлил жалбата на "Агро - I" ЕООД - гр. Русе, против Ревизионен акт № 180800216/17.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе и е осъдил "Агро - I" ЕООД - гр. Русе да заплати на Национална агенция за приходите - гр. София сумата 686,80 лв. Срещу така постановеното решение, в частта му за разноските, е подадена касационна жалба от Светослав Аврамов Аврамов - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд в посочената му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд в частта му за разноските и вместо него да постанови друго такова, с което да постанови присъждане на разноските в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна. Ответното по касационната жалба дружество "Агро I" ООД - гр. Русе не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Агро - I" ЕООД - гр. Русе, против Ревизионен акт № 180800216/17.07.2008 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Русе и е осъдил "Агро - I" ЕООД - гр. Русе да заплати на Национална агенция за приходите - гр. София сумата 686,80 лв. В отхвърлителната му част като необжалвано решението е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. В решението не са изложени мотиви защо сумата следва да се присъди на НАП, а не на участвалата страна Д "ОУИ" - гр. Варна. Тъй като това не е единичен случай на същия състав на Варненския административен съд, на настоящия състав са служебно известни същите - в този смисъл вж. Решение № 5657 от 29.04.2009 г. по адм. д. № 4356/09 г. на ВАС, първо а отделение. Накратко те се изразяват в това, че участващия в производството административен орган не е разпоредител с бюджетни средства, той не може да отговаря или да се ползва от имуществените последици на производствата, в които участва, включително произнасянето по направените разноски по делото, които последици са за съответното държавно учреждение, което е разпоредител с бюджетни кредити съобразно разпоредбата на чл. 27 от ГПК, като в случая това е НАП, в полза на когото са присъдени разноските. Основните оплаквания на касатора за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд не е съобразил, че Д "ОУИ" - Варна отговаря на изискванията на чл. 27 от ГПК и неправилно е прието, че разноските следва да се присъдят в полза на НАП. Направените оплаквания са основателни. Съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК, при разглеждане на жалбата се призовават решаващият орган (такъв съгласно чл. 152, ал. 2 от ДОПК такъв е съответния директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнение" при ЦУ на НАП) и жалбоподателят. От тази норма следва изводът, че страни в производството по съдебно обжалване на ревизионни актове са жалбоподателят и решаващият орган. Основен принцип в правото е, че разноските се дължат на участващите страни по делото, а не на трети лица. Конкретно въпросът за разноските при обжалването на ревизионните актове е регламентиран в чл. 161 от ДОПК. Според алинея първа от същия, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част от жалбата; на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. От тълкуването на тези две разпоредби следва, че страна (ответник по жалбата) в първоинстанционното съдебно производство е директорът на дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" и при отхвърляне на жалбата (изцяло или отчасти) разноските следва да бъдат присъдени в негова полза. При наличието на изрична правна регламентация за разноските позоваването на разпоредбите на ГПК (нов) е неправилно, тъй нормата на § 2 от ДР на ДОПК допуска препращане към нормите на ГПК и АПК само за неуредени в ДОПК случаи. Отделно от това, дори да се приеме, че е допустимо препращане, направеното позоваване на разпоредбата на чл. 27 от ГПК от страна на административния съд е неправилно, доколкото тази разпоредба регламентира правоспособността на държавните учреждения като юридически лица в областта на гражданското право, което е нещо съвсем различно от тяхната процесуална правоспособност при обжалване на издадените от тях административни актове по реда на АПК, респективно ДОПК и други административни закони. В конкретния случай Д "ОУИ" - гр. Варна е страна по делото и в качеството си на такава има право на разноски върху отхвърлената част от жалбата. Д "ОУИ" - гр. Варна е част от структурата на Националната агенция по приходите, но това не придава на последната качеството на страна по делото. В този смисъл разноските е следвало да бъдат присъдени в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна и като е приел друго, административният съд е допуснал нарушение на закона. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК постановеното решение следва да бъде изменено в частта му за разноските и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което същите бъдат присъдени в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,