Решение № 91 от 13.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2799/2014 г.
ВКСIII гражданско отделение13.03.2015 г.докладчик Иляна Папазова
Диспозитив
ДОПЪЛВА решение № 233 от 17.12.14 г. по гр. д. № 2799 описа за 2014 г. на Върховен касационен съд като ОСЪЖДА Ю. С. А. ЕГН [ЕГН ], Н. Л. А. ЕГН [ЕГН ] и Д. Ю. А. ЕГН [ЕГН ] - всички с адрес: [населено място] [улица] вх. 6 ет. 7 ап. 16 ДА ЗАПЛАТЯТ на Комисията за отнемане на неправомерно придобито имущество [населено място], представлявано от председателя, с адрес за призоваване: [населено място] [улица] ет. 2 сумата от 5 922 лв. /пет хиляди деветстотин двадесет и два лева/, представляваща направени в производството по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение, като ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 11523 от 22.12.2014 г. в останалата й част до претендирания размер от 6 427 лв. НАСТОЯЩЕТО решение да се счита неразделна част от решение № 233 от 17.12.14 г. по гр. д. № 2799 описа за 2014 г. на Върховен касационен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 91 от 13.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2799/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Иляна Папазова Постъпила е молба от Комисията за отнемане на неправомерно придобито имущество /К., наричана за краткост по-долу Комисията/ [населено място], представлявано от председателя, чрез процесуалните представители Р. и И., касатор в производство по чл. 290 ГПК - с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС решение № 233 от 17.12.14 г., като им бъде присъдена сумата от 6 427 лв., представляваща направени разноски за юрисконсулско възнаграждение, изчислени съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изискването на чл. 248, ал. 2 от ГПК - противната страна е уведомена за искането. В изрично становище /с вх. № 2529 от 4.03.15 г./, чрез процесуалния представител, оспорва допустимостта на претенцията поради липса на представен списък за направените разноски. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: Със решение № 233 от 17.12.14 г. ВКС е отменил постановените актове и е постановил нов, с който частично е уважил предявените от Комисията искове. Последната е направила в касационната си жалба искане за присъждане на разноски, по което съдът не се е произнесъл. Липсата на произнасяне в постановения акт по цялото искане на касатора е непълнота, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Пред вид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 8 ГПК искането на молителя за присъждане на направените разноски се явява частично основателно. Възражението на противната страна за недопустимост на искането поради липса на представен списък не може да бъде споделено. В случая е налице първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК /аналогична на чл. 250, ал. 1 ГПК/, поради което пропуска на съда да се произнесе по своевременно направено от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК / вж. т. 9 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая иска е уважен до 339 166 лв. Това е стойността на отнетото имущество, включващо стойността на дялове от 5 000 лв., 1 200 и 5 000 лв., стойността на леки автомобили от по 29 351 лв. и 14 815 лв. и недвижимо имущество на обща стойност според оценъчната експертиза от 253 800 лв. /апартамент № 10 с пазарна цена 104 600 лв., кафе-аператив с пазарна цена 114 500 лв. и магазин за хранителни стоки - 34 700 лв./. При този материален интерес - размерът на следващото се юрисконсулско възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 5 922 лв. /3 530 лв. + 1% от 239 166 лв./ В останалата част искането до 6 427 лв. е неоснователно. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение