Решение № 13376 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3008/2018 г.

Решение № 13376 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3008/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е висящо само по касационната жалба на С. Каролева против решение, постановено в открито съдебно заседание на 30.01.2018 г. за допълване на решение № 9/12.01.2016 г., постановено по адм. д. № 175/2015 г. по описа на Административен съд - Кюстендил (АС - Кюстендил). Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна Областна администрация с административен център гр. Кюстендил изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от страна по делото пред първата инстанция, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в открито съдебно заседание на 30.01.2018 г. за допълване на решение № 9/12.01.2016 г., постановено по адм. д. № 175/2015 г. по описа на АС - Кюстендил, е отхвърлен иск за присъждане на обезщетение за сумата 1078,61 лв., представляваща разликата от 2521,39 лв. до предявения пълен размер от 3600 лв. Това решение като изричен диспозитив е постановено въз основа на задължителните указания, съдържащи се в определение № 538/15.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2751/2016 г. по описа на Върховния административен съд, а мотивите му се съдържат в основното решение № 9/12.01.2016 г., постановено по адм. д. № 175/2015 г. по описа на АС - Кюстендил, в което административният съд е приел, че ищцата С. Каролева има право на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) в размер на 3600 лв., но поради получено плащане на 24.03.2014 г. на обезщетение по чл. 104, ал. 2 от ЗДСл в размер на 1078,61 лв. е намалено определеното обезщетение. С решението от 12.01.2018 г. е присъдена само сумата 2521,39 лв. като е уважено направеното от ответната страна изявление за прихващане и не е уважен иска до пълния предявен размер от 3600 лв., но липсва изричен отхвърлителен диспозитив, които е допълнен с обжалваното в настоящото производство решение. Решението от 12.01.2018 г. е влязло в сила и е задължително за страните и настоящия съдебен състав на основание чл. 177, ал. 1 от АПК и чл. 297 от ГПК. Настоящият съдебен състав като съобрази влязлото в сила съдебно решение и обстоятелството, че с него е прието за установено за основателно възражението за прихващане, в резултатна което не е уважен изцяло предявения иск, приема, че липсват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение за допълването му. Първоначално АС - Кюстендил е сезиран с иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за сумата от 3600 лв., представляваща обезщетение за период от 24.02.2014 г. до 24.08.2014 г. и с влязло в сила съдебно решение на това основание е присъдена сумата 2521,39 лв. Съгласно мотивите на решението основната месечна заплата на С. Каролева към 11.06.2015 г., на която дата е признато уволнението й за незаконно, е 600 лв. Въз основа на този факт решаващият съд е изчислява дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 3600 лв. На 24.03.2014 г. по С. Каролева е получила от ответната страна сума от 1078,61 лв. като обезщетение по чл. 104, ал. 2 ЗДСл., с която сума ответната страна прави възражение, което е уважено от АС - Кюстендил. Плащането на обезщетение и в двете хипотези - по чл. 104, ал. 2 и по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, се основава на един и същи юридически факт, а именно на прекратяване на служебното правоотношение и оставане на лицето без работа. Разликата е единствено относно законосъобразността на административния акт, с който това е направено. Когато същият е законосъобразен, дължимото ex lege обезщетение е в размер на трикратния размер на основната заплата. Когато актът е незаконосъобразен и е отменен, дължимото поради незаконното уволнение обезщетение е в размер на до 6 основни заплати. В този случай недопустимо е за един и същ период от време (3 месеца) служителят да получи двойно обезщетение, което би довело до неоснователното му обогатяване. Изплатеното от органа по назначаването обезщетение по чл. 104, ал. 2 ЗДСл се явява платено на отпаднало основание, поради което подлежи на връщане от получилия го държавен служител, за което и АС - Кюстендил е уважил направеното възражение за прихващане. Действително в обжалваното решение за допълване липсват собствени мотиви, но в основното решение са изложени съображения, от които волята на решаващия съд е ясна и недвусмислена. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че липсата на подробни мотиви относно уважаването на прихващането съставлява съществено процесуално нарушение. В случая не е налице пълна липса на мотиви относно правнозначими факти, които да възпрепятстват касационната инстанция да извърши проверка относно правилното приложение на закона въз основа на установените от първата инстанция факти. В основното решение е ясно описана приетата за установена фактическа обстановка и формираните правни изводи относно размера на дължимата сума. АС - Кюстендил е приложил правилно материалния закон въз основа на фактите, приети за установени от събраните по делото доказателства. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт в открито съдебно заседание, поради което с оглед изхода на спора има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,