Решение № 3460 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5379/2014 г.

Решение № 3460 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5379/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Победа Био" ЕООД, чрез пълномощника му адв. Стефан Петков, срещу решение № 484 от 18.02.2014 г. по адм. дело № 3494/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт (РА) № 16251200203 от 16.07.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1291 от 05.10.2012 г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП в обжалваната част за отказан данъчен кредит в размер на 107158,80 лв., допълнително начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС в размер на 353 881,44 лв. и прилежащи лихви 118 951,39 лв., както и корпоративен данък за 2010 г. в размер на 844,57 лв. и лихви върху авансови вноски за 2009 г. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че първоинстанционния съд неправилно е игнорирал заключението на Съдебно - счетоводната експертиза (ССЕ), не е разгледал представените доказателства в пълнота и е изложил мотиви в противоречие на материалния закон. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Претендира разноски по делото за двете инстанция. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП чрез юрк. Рашева в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество съобрази следното: Първият спорен въпрос пред първоинстанционния съд е бил дали доставките на стоки по процесните фактури, издадени от доставчика - "САС Строй" ЕООД са реални. Доказателствата във връзка с фактурираните доставки от "САС Строй" ЕООД се свеждат до издадените от последния 7 фактури, придружени от фискални бонове за плащане. Предмет на доставките са стоки, представляващи "замразени месни продукти" в големи количества, т. е., родово определени вещи, поради което, предвид определението за доставка /чл. 6 ЗДДС/, основателно, при липсата на каквито и да са други доказателствата за прехвърляне на собствеността върху тях съобразно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, административният съд е приел, че сами по себе си фактурите не са доказателства за реалното осъществяване на съответните доставки. Нито в ревизионното производство, нито в съдебното са представени други съпътващи доставката документи - приемо - предавателни протоколи, складови разписки, пътни листа или други транспортни документи. Представител на доставчика не е открит както по време на ревизията, така и от вещото лице, назначено по делото, проверка в счетоводството му не е могла да бъде извършена. По този начин, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, не е установено доставчикът да е бил собственик на съответните количества замразени месни продукти, чиято собственост да е прехвърлил на ревизираното дружество на посочените във фактурите дати. Липсата и на каквито и да е други доказателства, свързани с произхода на стоката, начина на придобиване и съхраняване на тези стоки, при спазване на изискванията за ветеринарно-санитарния контрол, за липса на данни доставчика да е разполагал със собствени или наети помещения, оборудвани за съхраняване на замразени хранителни продукти, както и приспособени за това транспортни средства, липса на установени данни при доставчика да са наети по трудови или др. правоотношения лица, преценено ведно с всички обстоятелства по делото, говори за липса на реалност на извършените доставки. С оглед на установените релевантни данни правилно съдът не е кредитирал заключението на ССЕ, в което декларативно е посочено, че "САС Строй" ЕООД е извършил доставки на съответните хранителни стоки през м. февруари 2009 г., които доставки били обективирани в издадените от него през същия месец 7 на брой фактури, като са посочени и техните номера. В тази връзка е несъстоятелно възражението на касационния жалбоподател, че решението било постановено в противоречие със заключението на експерта. Съгласно чл. 202 ГПК, задължението на съда е да обсъди заключението заедно с другите доказателства по делото, нещо което в случая е направено, а не да възприема безусловно същото. Следващите спорни въпроси са относно допълнително начисления данък на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. и 2010 г. и определянето на корпоративен данък за 2010 г. Съдът правилно е отхвърлил жалбата срещу РА, и в тези обжалвани части. Установено е от приходните органи, че дружеството е осчетоводило извършен брак и липси на хранителни стоки. В хода на ревизията от " Победа био" ЕООД не са представени никакви документи и писмени обяснения във връзка с осчетоводения брак през м. 11.2009 г. и м. 04.2010 г. и липса на стоки осчетоводена на 19.04.2010 г. Установено е също така, че дружеството не е начислило ДДС в размера на ползвания данъчен кредит за бракуваните стоки на осн. чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Приходният орган е приел, че не е налице хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, тъй като не са съставени документите, надлежно доказващи изтичането на срока на годност на бракуваните стоки. Едва при съдебното обжалване, пред вещото лице и съда са представени 10 броя протокола за брак. Съдържанието на документите (протоколи за бракуване на материални запаси), които са съставени за брака на въпросните стоки в конкретния случай не е достатъчно, за да се установи изтичане срока на годност на описаните в тях стоки. Както правилно е посочил съдът не става ясно описаните стоки от коя партида са, с какъв срок на годност са стоките. Липсата на тази съществена за спорния въпрос информация не дава възможност да се формира обоснования извод, че стоките, описани в протоколите за брак са действително с изтекъл срок на годност. Разпоредбите на Закона за храните (чл. 20 и чл. 21а ) задължават търговците на храни, какъвто е и ревизираният субект, да водят по подходящ начин счетоводството си, така че във всеки един момент да са установими характеристиките, в това число и срокът на годност на хранителните продукти в обръщение и местонахождението им. В конкретния случай, жалбоподателят не е доказал релевантните за спора обстоятелства - кога са закупени бракуваните хранителни стоки, от коя партида са, с какъв срок на годност. Тоест, съдържанието на протоколите за брак не се обосновава с данни от други, предхождащи ги документи. Правилно административният съд е приел, че само протоколите за брак не са достатъчни да докажат наличието на брак на хранителните стоки поради изтекъл срок на годност. Липсват също и документи за унищожаването на бракуваните стоки, предвид специфичните изисквания за унищожаване на хранителни стоки. В този смисъл, жалбата срещу РА в посочената част е останала недоказана, поради което правилно е преценена от административния съд като неоснователна. По изложените съображения, решението на административния съд следва да се потвърди като правилно. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд