Решение № 16938 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2013/2019 г.

Решение № 16938 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2013/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център Хипоталамус" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Васил Ихчиев" № 56, действащо чрез повереника адвокат Ж. Димова, против решение № 2298 от 08.11.2018 г., постановено по административно дело № 822 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу писмена покана изх. № 16-2318/24.02.2017 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Пловдив, за възстановяване на суми, получени без правно основание, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, или първоначалната жалба да бъде уважена в пълния й обем, като писмената покана се отмени изцяло. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация - директорът на РЗОК - Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно в атакуваната му част, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност и допустимост, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е оспорената от "Медицински център Хипоталамус" ООД, гр. Пловдив писмена покана изх. № 16-2318/24.02.2017 г. на директора на РЗОК – Пловдив, с която жалбоподателят е поканен да възстанови на ответника сума в общ размер на 17 689 лв., представляваща надвишени регулативни стандарти (РС) за второто тримесечие на 2016 г. в частта по направления и суми, детайлно посочени в самата покана. С подложеното на касация съдебно решение Административен съд – Пловдив е: 1) отменил като незаконосъобразна писмена покана с изх. № 16-2318 от 24.02.2017 г., издадена от директора на РЗОК – Пловдив, в частта, с която "Медицински център Хипоталамус" ООД гр. Пловдив е приканен да възстанови сумата - за размера над 17 404 лв. /или за общо 285 лв. / до пълния установен размер от 17 689 лв., получена без правно основание във връзка с изпълнението на индивидуален договор № 162318/17.02.2015 г. и допълнително споразумение № 11/17.05.2016 г., за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център, сключен между НЗОК/РЗОК – Пловдив и "Медицински център Хипоталамус" ООД /изпълнител по него/, и отхвърлил като неоснователна жалбата на "Медицински център Хипоталамус" ООД в останалата й част; 2) осъдил РЗОК – Пловдив да заплати на "Медицински център Хипоталамус" ООД гр. Пловдив, сумата от ЗЗ, 83 лв. разноски по делото, съразмерно на уважената част от жалбата. Съдът е приел, че отговорността на жалбоподателя за превишения регулативен стандарт следва да бъде ангажирана в този размер, за който писмената покана е законосъобразно издадена, като над него писмената покана е незаконосъобразна, и в тази й част, за разликата над 17 404 лв. следва да бъде отменена като материално незаконосъобразна и издадена в противоречие с целта на закона. Позовал се е на обстоятелството, че възможността за преразпределение на неизразходваните средства за СМД (специализирани медицински дейности) между други изпълнители на ПИМП (първична извънболнична медицинска помощ) и СИМП (специализирана извънболнична медицинска помощ), не променя размера на превишението, допуснато от проверения изпълнител. От своя страна превишението на лимитирани средства е щета за НЗОК (Националната здравноосигурителна каса) и тази щета следва да бъде поправена от лицата, които са я причинили. Решението на Административен съд – Пловдив в обжалваната му част, с която жалбата до него е отхвърлена като неоснователна и е потвърдена процесната писмена покана за сумата над 17 404 лева, е правилно. То е надлежно обосновано, постановено е при точно тълкуване и правилно прилагане на материалния закон, и е съобразено с актуалната и преобладаваща съдебна практика на Върховния административен съд, като не страда от сочените в чл. 209, т. 3 АПК пороци, чието наличие би обусловило отмяната му. Правилно на база събраните доказателства в обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата, е прието, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при недопускане на нарушения на административнопроизводствените правила (установени в Раздел десети от Глава втора на Закона за здравното осигуряване) и правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Развитите в касационната жалба съображения отчасти се припокриват с релевираните доводи за незаконосъобразност на процесната писмена покана пред Административен съд – Пловдив, на които последният е дал убедителен отрицателен отговор в мотивите на проверяваното решение, който отговор настоящият съдебен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря. Останалите касаторови възражения също са неоснователни. Противно на твърденията в касационната жалба, проверяваният съдебен акт в оспорената му част е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Въз основа на прецизен анализ на всички доказателства съдът е направил обоснован извод, че е налице превишение на определените стойности на назначените СМД за второто тримесечие на 2016 г. Основанието за възстановяването на сумите от изпълнителя на медицинска помощ, който е назначил СМД в превишение на определените стойности е в това, че с тези направления са причинени плащания, за които не са предвидени средства в бюджета на НЗОК и резултатът е преразход на бюджетните средства за СМД, който не се покрива от постъпленията в бюджета на НЗОК. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен в неотменената му част, като в случая е налице причинена щета за бюджета на НЗОК, чрез издаването на направления за СМД за по-голям брой и стойност от определения от РЗОК - Пловдив лимит за тези медицински дейности, който лимит е финансово обвързан със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Поканата е издадена по реда на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО съгласно констатациите от проверката от контролния орган по чл. 72, ал. 2 от същия закон. В резултат на назначаване на специализирани медицински дейности от страна на жалбоподателя над определените му брой и стойности за процесния период са извършени непланирани плащания над разрешените бюджетни средства на НЗОК, предвидени в чл. 3 от ЗБНЗОК за 2016 г. Отговорността на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ (първична или специализирана) за допуснато от него превишение на определените му регулативни стандарти не е нормативно установена, а е установена със сключения договор между изпълнителя на извънболнична медицинска помощ и НЗОК. Следователно тази отговорност е договорна по своя характер и е основана на неизпълнено задължение по индивидуалния договор за извънболнична (първична или специализирана) медицинска помощ и по-точно на задължението на изпълнителя да не надвишава определените му за всяко тримесечие към договора регулативни стандарти извън разрешените надвишения (10 %) и задължението за компенсиране (15 %). Елементите на фактическия състав, обуславящ договорната отговорност, са: неизпълнено задължение по договора; вреда от това неизпълнение, т. е. вреда за другата страна по договора и причинна връзка между тази вреда и неизпълненото договорно задължение; противоправност на неизпълнението и вина на страната, неизпълнила поетото от нея договорно задължение. Вредата за НЗОК се изразява в средствата, които е била принудена да заплати над определените за изпълнителя по договора финансови средства за СМД, извън допустимите надвишения, които не се компенсират и извън компенсираните такива за първо, второ и трето тримесечие. Само по-себе си допуснатото превишение на регулативните стандарти, което е било компенсирано до края на съответната година, не обуславя договорната отговорност на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ. Неизпълнението на едно договорно задължение е основание за имуществена отговорност само когато от него е възникнала вреда за другата страна. В случая, видно от компетентно изготвените заключения по назначените по делото съдебни експертизи, е налице превишение на регулативните стандарти с 913 бр. направления за СМД и е нанесена щета на бюджета на НЗОК в размер на 17 404 лв., тъй като дружеството-жалбоподател е издало повече направления за СМД от определените му със съответните протоколи и задължението за компенсиране за второ тримесечие на 2016 г., които са били изпълнени и отчетени от различни специалисти, и НЗОК, респ. РЗОК-Пловдив, е заплатила за тези направления, тъй като от тези специалисти е била предоставена съответната медицинска помощ. Основателно съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя, че са останали неразпределени средства, чрез които е могло да се поеме допуснатото надвишаване на договорените по брой и стойност обеми от медицински дейности. Средствата за СМД и МДД са разпределени по видове още с определяне бюджета на РЗОК. Същите не могат да се прехвърлят от единия към другия вид, нито да се компенсират. Предвид неоснователността на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а доколкото ответникът по касация не е претендирал и доказал извършването на разноски в касационното производство, репарирането на такива не се следва и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,