Решение № 3503 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13078/2011 г.

Решение № 3503 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13078/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Район "Люлин" - Столична община против решение по адм. д. № 8757/2010 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че изплатените дължими суми в хода на съдебното производство не могат да послужат за отмяна на издадения административен акт. Ответниците физически лица не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е прогласена нищожността на заповед № РД-09-260/28.09.2010 г. на кмета на Район "Люлин"- Столична община с мотиви, че на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОС се прекратява наемно правоотношение, но разпоредбата не е основание за отмяна на настанителна заповед. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото извършеното плащане на дължимите наемни вноски и консумативи в хода на делото, не са взети предвид от съда при постановяване на съдебното решение. Първоинстанционният съд е спазил материалната норма. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемна цена или на консумативни разноски повече от три месеца. Законодателят изчерпателно е изредил всички обстоятелства, при настъпването на които е налице основание за издаване на заповед по чл. 46, ал. 2 от ЗОС за прекратяване на наемни правоотношения. Тази заповед представлява конститутивен индивидуален административен акт, каквато представлява и заповед за настаняване № 822 от 25.03.1982 г. издадена по реда на Закона за наемните отношения (отм.). Законосъобразни са правните изводи на съда, че влязлата в сила заповед за настаняване не може да бъде отменена на основание чл. 46 от Закона за общинската собственост, тъй като кметът на района на общината няма материалната компетентност. Преминаването на компетентността на главния директор на Главна дирекция за изграждане на София по чл. 23 от ЗНО (отм.) в компетентността на кмета на Столична община означава, че издадената и влязла в сила заповед за настаняване може да се отменя само от по-горестоящ административен орган и само в производството по чл. 99 и сл. от АПК, каквото не е настоящото. Като е прогласил нищожността първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение