Решение № 1441 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4595/2007 г.

Решение № 1441 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4595/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на О. П., представлявана от кмета на общината Л. В., чрез процесуалния представител на касатора мл. юрисконсулт С. Й., против въззивното решение № 79 от 23 май 2007 г., постановено по в. гр. д. № 128 по описа на окръжния съд в гр. Т. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 20 от 15 февруари 2007 г., постановено по гр. д. № 213 по описа на районния съд в гр. П. за 2006 г. Сочи се и касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради допуснати нарушения на материални закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Касаторът изтъква, че съдът едностранчиво и превратно е тълкувал доказателствата по делото - не са взети предвид протокола на комисията по ЗОЕГПНС и решение от 1948 г.; спорният дюкян е актуван с акт за държавна собственост от 1949 г., поради което не е могъл да се продаде през 1965 г.; спорният дюкян е различен по съседите си от къщата; не е ясно на какво основание ищците претендират възстановяване на имота, който никога не е владян от тях, а ищците не са роднини на М. И., за да следва отчуждените й имоти да им се възстановяват. Ответниците, чрез процесуалния си представител адв. Р., в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъкват, че имотът не е идентичен с имота по акта за държавна собственост, съществува в настоящия момент във вида, в който е бил прехвърлен на ищците и не е бил предмет на отчуждаване, поради което се владее неоснователно от касатора. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че от заключението на съдебно-техническата експертиза се установявало, че процесният дюкян не е бил отчуждаван по ЗОЕГПНС и бил продаден от собственицата през 1965 г., а това било видно и от отчуждителната преписка, според която отчужден бил имотът, закупен през 1924 г. Съдът е сезиран с осъдителен иск за собственост по реда на чл. 108 от Закона за собствеността. В исковата си молба ответниците по касация сочат, че са собственици по продажба и наследство на дюкянско помещение в УПИ *, граничещо непосредствено с жилищната сграда, но то се владее неоснователно от касатора. Атакуваното решение е правилно. Основното твърдение на касатора е, че процесният имот е този, който е отчужден на М. С. по ЗОЕГПНС и съответно актуван като държавен. Данните по делото не подкрепят това твърдение. Според акт за завземане на недвижим имот от 4 юли 1949 г. като държавен, по ЗОЕГПНС били завзети дюкянско помещение и две стаички за склад, застроени на 77 кв. м и незастроено от 30 кв. м на ул. "., при граници същата улица, И. К., И. К. и П. С. Имотът се предавал за клуб на градския комитет на ЕНОПООФ. В решението на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС по отношение на М. С. е отразено, че не се отчуждават 1/3 идеална част от къща в гр. П., ул. ..., състояща се от едно жилище и три дюкянски помещения, при граници от две страни улица и собствен имот на С. Предвид пространствените обозначения на отчуждения имот и според заключението на вещото лице, изслушано от районния съд, следва да се приеме, че процесния имот е различен от имота, посочен в акта за държавна собственост. Ищците по спора не са претендирали, че собствеността им е възстановена по някой от реституционните закони. Те основават правата си на извършената в полза на наследодателката им разпоредителна сделка и на наследственото си правоприемство. С нотариален акт № 6 от 7 септември 1965 г. М. И. продала на П. В., Ц. Ц. и Х. Ц. дворно място със застроените в него къща, два дюкяна над маза и фурна, при граници от две страни улица, И. Х. и братя И. П. В. прехвърлила своя дял от процесния имот през 1974 г. на Х. Ц., която пък е наследодателка на ответниците, починала през 1988 г. Вярно е, че липсват данни първоначалната собственица - М. И., да е роднина на ответниците по касация, но твърдения за наследствено правоприемство от нея не са правени. Касаторът владее имота, без да е налице основание за такова владение. Касаторът не може да обоснове права върху имота, придобити чрез сделка или по ред, предвиден в закон, а не се е позовал и на придобиване по давност. Ето защо претенцията на ответниците по касация правилно е била счетена за основателна. Ответната страна не претендира разноски по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение