Решение № 2585 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15617/2011 г.

Решение № 2585 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15617/2011 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, подадена от пълномощникът адв. Станчева срещу решение № 286 от 07.10.2011 г. по адм. дело № 235/2011 г. на Административен съд-Смолян. В касационните жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД, гр. София не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и указанията на отменителното решение на ВАС. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № РД 18-20/20.04.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която е одобрена кадастрална карта и регистри за землището на с. Баните, общ. Баните, обл. Смолян в частта досежно кадастралния регистър за имот с идентификатор 44402.500.434 и делото е върнато като преписка на административния орган за вписване в регистъра собственика на имота-настоящия ответник. Прието е, че към изготвяне на кадастралната карта и регистър органа не е разполагал с данни за собственост за имота, които се представят в съдебното производство по обжалване и сочат категорично на правата на "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД, гр. София - нотариален акт и Акт за държавна собственост № 452/23.11.2000 г. с надлежна отметка в тази насока. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Единственото касационно възражение е за неоснователност на искането за изменение на кадастралния регистър за имота, не поради липса на собственически права на жалбоподателя, а поради неизпълнение от негова страна на задължението по чл. 36 и чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗКИР. Този довод е неоснователен, тъй като не кореспондира на вложения в разпоредбите на ЗКИР смисъл - задължението на собствениците и носители на вещни права по цитираните разпоредби не преклудира тяхната защита при обжалване на кадастралната карта и регистри, т. е. неизпълнението на задължението по чл. 36 и чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗКИР няма санкционен и преклудиращ правата им ефект. След като в производството по обжалване е установена непълнота или грешка в картата, респ. в регистъра, то тази незаконосъобразност е основание за отмяна на заповедта и връщане на органа за ново произнасяне, в който смисъл е постановено обжалваното решение. Производството по изменение на кадастралната карта и регистри по чл. 53 ЗКИР касае изменение на влязъл в сила адм. акт и е приложимо по претенции, заявени извън срока за обжалване. С оглед на изложеното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение