Решение № 229 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6852/2010 г.

Решение № 229 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6852/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Петков Николов, в качеството му на управител на "НН Електроник" ЕООД, срещу решение № 27 от 16.04.2010 г. по адм. дело № 32 по описа за 2010 г. на административния съд - Шумен. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - кметът на община Шумен не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Шумен е бил акт за установяване на вземане за такса за битови отпадъци № 353 от 20.07.2009 г. на кмета на община Шумен. Същият е издаден за определяне размера на вземането на община Шумен за такса битови отпадъци на "НН Електроник" ЕООД за периода 2007 г. - 2009 г., на основание чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ и данъчна декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ от 14.02.2007 г., Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Шумен, решения на общинския съвет - Шумен за определяне размера на такса битови отпадъци № 876 по протокол № 46 от 25.01.2007 г. и № 270 по протокол № 17 от 18.12.2008 г. Размерът на задължението е 3 254.40 лв. и лихви за забава в размер на 453.71 лв. към датата на издаване на АУПОВ. Актът е бил оспорен и по административен ред, като е постановена заповед № РД-15-16 от 21.01.2010 г. на областния управител на област Шумен. По делото не е имало спор за факти, а именно, че дружеството е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, ул. "Цветан Зангов" с площ от 541 кв. м. и изградена производствена сграда с площ от 236 кв. м. Таксата е определена в годишен размер в промил, съответно за всяка от извършваните услуги: сметосъбиране и сметоизвозване, чистота на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа, изчислена върху отчетната стойност на имота. Безспорно е също, че имотът попада в границите на район, за който през процесния период общината е организирала и реално е предоставяла посочените услуги. По делото не се оспорва фактът, че производствената сграда не е въведена в експлоатация, за нея не е издавано разрешение за ползване, като тя не е ползвана като такава както преди продажбата, включително и към настоящия момент, съгласно изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Последната е кредитирана от съда. Основният спорен момент е бил относно дължимостта на таксата за битови отпадъци, като съдът е обосновал извод за законосъобразност на обжалвания АУПОВ след като е обсъдил разпоредбите на чл. 62, чл. 66 , чл. 63, ал. 1 и ал. 2, чл. 9, чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Шумен, приета с решение № 739 от 6.03.2003 г. на общинския съвет - гр. Шумен, конкретно чл. 20а от нея. Според съда задължението за заплащане на процесната такса е установено в закона, но не възниква и не се дължи екс леге, поради което и в чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е уредена възможността лица, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея да бъдат освобождавани от заплащане на таксата. Освен това общинският съвет, в изпълнение на чл. 8, ал. 2 от закона следва с наредбата по чл. 9 от него да определи реда, по който лицата, неползващи услугата за съответната година или през определен период от време, да се освобождават от заплащането на такса. В чл. 20а, ал. 1 от цитираната наредба на общинския съвет - гр. Шумен е предвидено, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имотите, които няма да се ползват през цялата година и е подадена молба-декларация по образец в община Шумен от всички собственици или ползватели на имота до края на предходната година. За придобитите през годината имоти декларацията се подава в 2-месечен срок от датата на придобиването им. Според съда нормативно е уреден редът, по който собственикът на деклариран по чл. 17 от ЗМДТ имот може да не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Тази възможност е налице само при кумулативното наличие на двете предпоставки - имотът да не се ползва и да е подадена декларация за това обстоятелство в общината. В същата наредба е предвидено, че таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се събира само когато услугата не се предоставя на територията на населеното място, а таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битова отпадъци не се събира само когато няма такива. Така в процесния случай е необходимо, за да бъде освободено търговското дружество от такса за сметосъбиране и сметоизвозване имотът да не се ползва и това обстоятелство да е декларирано, за което последно обстоятелство категорично е установено, че не е налице. За другите два компонента на таксата - за чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа не е предвиден ред за освобождаване от тяхното заплащане, поради което и те се явяват дължими. Основното възражение на адресатът на акта за приложимост на чл. 15 от ЗМДТ е неоснователно, понеже тази разпоредба е относима към задължението за данък върху недвижимите имоти и то за новопостроени такива. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя за всяка услуга по отделно. Общинските съвети сами определят размерите на местните такси, като в чл. 6 и сл. от ЗМДТ са уредени общите правила и принципи за образуването на таксите и цените за услугите, предоставяни от общините. В разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ е предвидено, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; както и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Съгласно чл. 62 и сл. от ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща за недвижими имоти, независимо от това дали те са застроени или незастроени, а процесният имот представлява място с изградена в него промишлена сграда. С оглед на това обстоятелството дали същата е въведена в експлоатация или не е без правно значение. Таксата не се събира само в случаите, определени в чл. 71 от ЗМДТ, както и при неползване на услугите, за които тя се начислява през съответната година, при условие, че това е заявено по реда, установен с наредбата по чл. 9 от закона. Съгласно чл. 20а от приложимата в настоящия спор наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Шумен, за освобождаването от такса е необходимо до края на предходната година да бъде подадена молба-декларация, че имотът няма да се ползва през цялата година. При издаването на акта за установяване на вземане за такса за битови отпадъци, административният орган няма задължение да проверява дали даден имот се ползва реално или не, поради което при липса на деклариране, липсва основание за освобождаване от съответната такса. Позоваването на разпоредбата на чл. 15 от ЗМДТ е неточно. Правната норма урежда въпроса за данъка за недвижими имоти, а не за таксите за новопостроени сгради, поради което е неотносима при преценката на законосъобразността на процесния акт за установяване на вземане за такса за битови отпадъци. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение