Решение № 6766 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4493/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. С. против решение 6205/ 21.02.2025г. по адм. дело 8549/ 2024г. на Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. против заповед САГ24-РА-30-246/08.08.2024г. на главния архитект на Столична община. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд в обжалваната част е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебният акт в обжалваната част да бъде отменен, като му се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът главен архитект на Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд в обжалваната част да бъде оставено в сила с присъждане на направените по делото разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С решението в обжалваната част съставът на административния съд отхвърля жалбата на С. против заповед САГ24-РА-30-246/08.08.2024г. на главния архитект на Столична община в частта, в която е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ изграждане на надзид на жилищна сграда с идентификатор 68134.401.182.1 по КККР на гр. София. Съдът приема, че предмет на заповедта за премахване са два отделни строежа: основен ремонт на покрив и изграждане на надзид на жилищна сграда с идентификатор 68134.401.182.1 по КККР на гр. София, УПИ I-10, кв. 25, м. ГГЦ, зона Г-14, район Оборище, гр. София, а не както е посочено в административния акт незаконен строеж: основен ремонт на покрив с изграждане на надзид. Съдебният състав стига до извода, че заповедта в частта, в която е разпоредено премахване на строеж основен ремонт на покрив, е незаконосъобразна, тъй като ремонтните дейности са предприети при условията на чл. 148, ал. 6 ЗУТ и с обжалваното решение 6205/ 21.02.2025г. по адм. дело 8549/ 2024г. по описа на Административен съд София- град, я отменя. Решението в тази част влиза в сила, като необжалвано. В частта, в която е наредено премахване на строеж изграждане на надзид съдът стига до извода, че заповедта е законосъобразна. Приема, че разпоредбата на чл. 148 , ал. 6 ЗУТ не намира приложение, тъй като предмет на заповедта в тази част е нов строеж, който увеличава височината на сградата, а не аварийни и възстановителни работи, за които строителни книжа могат да бъдат издадени и в хода на строителството. По тези съображения констатира, че изграденият надзид представлява незаконен строеж, който не е търпим и подлежи на премахване. При тези факти настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град в обжалваната част е постановено в противоречие с материалния закон. Нормата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ предвижда, че незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. Разпоредбата е насочена към постигане на безопасност на строителството, тъй като разрешителният режим е свързан със спазването на стандарти относно здравината, конструктивните изисквания и устойчивостта на строежите и е въведен с цел опазване живота и здравето на гражданите. Същевременно премахването на строеж е крайна мярка на намеса на държавата, която засяга сериозно права и интереси на граждани и организации, поради което следва да се прилага след като се установи, че мярката е необходима и пропорционална с оглед конкретните обстоятелства и при отчитане на баланса между личния и обществен интерес. В случая съставът на административния съд неправилно приема, че заповедта на главния архитект в частта, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж изграждане на надзид, е пропорционална и издадена в съответствие с целта на закона. По делото е установено, че описаният в заповедта за премахване незаконен строеж, представлява нов надзид от осем реда решетъчни тухли на вароциментов разтвор, с височина 95 см., изпълнен по цялата периферия на външните зидове на сградата, върху него е изграден бетонов пояс и са монтирани подложна столица и ребра за новата покривна конструкция на жилищната сграда с идентификатор 68134.401.182.1 по КККР на гр. София. При тези характеристики на строежа следва да се приеме, че заповедта за неговото премахване е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК. Премахването на надзида, ще доведе неминуемо до разрушаване и на покривната конструкция на жилищната сграда, която не подлежи на премахване като незаконен строеж, както това е прието с решение на Административен съд София- град по адм. дело 8549/ 2024г., влязло в сила в тази част. Следователно заповедта на главния архитект на Столична община в частта, в която е разпоредено премахване на изградения надзид, е издадена в нарушение на изискванията за разумно и справедливо упражняване на административните правомощия и ще доведе до засягане на правата в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която актът се издава. Заповедта в посочената част е издадена и в нарушение на целта на закона. Както вече се посочи, смисъл на разпоредбите за премахване на незаконно строителство е да се предотвратят потенциални вреди от строежи, изградени в отклонение от нормативните изисквания за конструктивна и техническа безопасност, без да се засягат здравината, устойчивостта и целостта на законно изградени обекти. В случая премахването на надзида ще разруши или ще увреди покривната конструкция на сградата, за която с влязло в сила съдебно решение е прието, че не подлежи на премахване. Изложеното налага заключението, че заповедта на главния архитект на Столична община в посочената част е издадена в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК и в противоречие с целта на закона и подлежи на отмяна. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбата против административния акт в тази част, първоинстанционният съд постановява неправилно решение, което следва да бъде отменено. По тези съображения решение 6205/ 21.02.2025г. по адм. дело 8549/ 2024г. на Административен съд София град, следва да бъде отменено в частта, в която жалбата на К. Г. С. против заповед САГ24-РА-30-246/08.08.2024г. на главния архитект на Столична община е отхвърлена в частта, в която е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ изграждане на надзид на жилищна сграда с идентификатор 68134.401.182.1 по КККР на гр. София. При условията на чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед САГ24-РА-30-246/08.08.2024г. на главния архитект на Столична община да бъде отменена в частта, в която е разпоредено премахване на незаконен строеж изграждане на надзид на жилищна сграда с идентификатор 68134.401.182.1 по КККР на гр. София. С оглед изложеното направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото пред двете инстанции Столична община, в чиято структура е административният орган, следва да бъде осъдена да заплати на К. С. сумата 1570.00 лв. разноски по делото в касационното производство, включващи 70.00 лв. държавна такса и 1500.00 лв. адвокатско възнаграждение, както и сумата 1155.00 разноски пред първата съдебна инстанция, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар или общо сумата 2725.00 лв. разноски за двете съдебни инстанции. Заплатеното от С. в касационното производство адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора и поради обстоятелството, че е близо до минималния размер на адвокатските възнаграждения за дела с такъв характер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/ 2024г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради това възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. В частта, в която С. е осъден да заплати 50.00 лв. разноски на Столична община, решението не е обжалвано и е влязло в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,