Решение № 7016 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7233/2011 г.

Решение № 7016 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7233/2011 г., I о., докладчик съдията Еманоил Митев Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 886/14.04.2011 г. по адм. д. № 572/2011 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 270900258/28.09.2009 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която на "Плиска ойл", ЕООД - Шумен - не е признато право на данъчен кредит за данъчен период - м. март 2009 г. по фактура № 1000000015/31.03.2009 г., издадена от "Г-Транс", ЕООД-Шумен, в размер на 12 000 лева, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Плиска Ойл" ЕООД - Шумен, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 270900258/28.09.2009 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която на "Плиска ойл", ЕООД - Шумен - не е признато право на данъчен кредит за данъчен период - м. март 2009 г. по фактура № 1000000015/31.03.2009 г., издадена от "Г-Транс", ЕООД - Шумен, в размер на 12 000 лева, признал е право на приспадане на данъчен кредит в соченият размер по тази фактура. В мотивите си съдът е приел, че в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1000000015/31.03.2009 г., издадена от "Г-Транс", ЕООД - Шумен, в размер на 12 000 лева, тъй като ревизиращите органи, въз основа на извода им, че се касае за симулативни сделки, са приели, че към датата на издаване на процесната фактура не е налице данъчно събитие по смисъла на закона; за получателят не са изпълнени изискванията по чл. 68, ал. 1 и 2 ЗДДС. Прието е, че дружеството жалбоподател е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1000000015/31.03.2009 г., с данъчна основа 60 000 лева и ДДС-12 000 лева, издадена от "Г-Транс " ЕООД - Шумен, с предмет на доставката "слънчоглед" - 150 тона, с единична цена - 150 лева за тон. Въз основа на събрани в ревизионното производство писмени доказателства и констатациите на РД и РА - съдът е приел, че фактическото предаване на процесната стока - 150 тона слънчоглед, е извършено в периода 9.04.2009 г. до 11.04.2009 г.- установимо от приемни бележки и пътно-прехвърлителни разписки, подробно описани. Приел е също така, че ако данъчното събитие е настъпило след издаването на данъчната фактура, но преди издаването на индивидуален административен акт, с който правото на данъчен кредит е отказано - то последващото настъпване на данъчното събитие, както е в разглеждания казус - валидира издадената фактура - осъществили са се кумулативно изискваните факти - данъчна фактура и осъществено данъчно събитие - реална доставка, извършена след фактурирането й; т. е. доставката е реално осъществена, поради което първоинстанционния съд е приел, че за получателя възниква право на приспадане на данъчен кредит по спорната фактура. По чл. 71, т. 1 ЗДДС условие за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е лицето да притежава данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред. По чл. 72, ал. 1 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде упражнено в един от следващите три данъчни периода от възникването му. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно съдът е приел, че щом данъчното събитие е настъпило, макар и след издаване на данъчната фактура, но преди отказ от признаване на данъчен кредит, то последващото настъпване на данъчното събитие валидира фактура и манифестира правото на данъчен кредит. Обоснован е и изводът на съда, че независимо от факта, че се касае за сделки между свързани лица, необосновано и недоказано е твърдението на административния орган, че се касае за симулативни сделки. Обосновано е прието, че е налице фактическо и реално предаване на стоката, предмет на процесната фактура, като за целта са съставени приемни бележки; пътно-прехвърлителни разписки; приемане на стоката в складова база. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,