Решение № 670 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13511/2011 г.

Решение № 670 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13511/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветан Николов Петров, Катя Петрова Динкова, Трайка Варадинова Лозева, Афродита Лозанова Иванова, Любомир Лозанов Варадинов, Стефка Стефанова Иванова, Цветанка Петрова Цветанова, Валентин Петров Цветков, Благойка Димова Паунова, Димитър Димов Иванов, Лариса Любомирова Кръстева, Росен Любомиров Софиянов, Борис Илиев Стоянов, Гинка Игнатова Стоянова, Антоанета Петрова Антова, Копринка Димова Антова, Славка Петрова Ксенофова, Христина Борисова Лозева, Пена Борисова Колева, Зоя Борисова Николова, Илияна Борисова Стефанова, Гергина Варадинова Милачкова, Стоил Стефанов Иванов и Георги Илиев Стоянов и Петър Николов Петров чрез техните пълномощници срещу решение от 2.06.2011 г. по адм. д. № 751/2007 г. на Софийския градски съд. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Претендират отмяната му. Ответниците по касационната жалба етажните собственици в бл. 20, входове А, Б, В, Г, Д и Е - ж. к. Люлин в писмено становище чрез своя процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационната жалба - етажните собственици на бл. 11, входове A, Б и В - ж. к. Люлин и кметът на район Люлин - Столична община не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповед № РД-09-519/20.06.2006 г. на кмета на район Люлин, с която е отказал попълването на кадастралния план с имот пл. № 1685, кв. 67. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че актът на непълноти и грешки не е подписан от всички заинтересовани страни, в случая от етажните собственици. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Към така установените фактически констатации първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Законосъобразен е изводът му за наличието на качеството на заинтересовани страни на етажните собственици. Същите са съседи на претендирания за нанасяне в кадастралния план имот, имат идеални части от правото на строеж, което ги легитимира като заинтересовани лица. Като такива, същите следва да подпишат акта за непълноти и грешки. С подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица се удостоверява факта, че по отношение на имота липсва спор за материално право. Наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, както е предвидено в чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. В този аспект неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението, с което се възстановява имот, се ползва с присъдено нещо. С решението за възстановяване на собственост не се решава спор за материално право на собственост. Реституционното решение не е от такъв характер, а е по спор за преобразуващо право на възстановяване на собственост и няма сила на присъдено нещо по отношение на заинтересованите в първоинстанционното административно производство лица. Поради това попълването на кадастралния план с нов имот може да се извърши само и единствено чрез акт за непълноти и грешки, подписан от всички заинтересовани лица. Липсата му е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, годни да бъдат основание за касация. Поради това решението като съответно на материалния закон и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,