Решение № 2478 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14812/2009 г.

Решение № 2478 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14812/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите Васил Ковачев и Иванка Ковачева от гр. Самоков са обжалвали решението от 02.10.2009 г. на Административен съд - София - област постановено по адм. д. № 299/2009 г. шести състав, с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед № ДК - Сф- 30/11.02.2009, издадена от началника на Софийска регионална дирекция за национален и строителен контрол, с която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ "пристройка към съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ -VIII - 3738, кв. 214 по плана на гр. Самоков. Ответникът СРДНСК чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд след като прецени оплакванията за отмяна по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК, във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Съответни на доказателствата по делото са съображението за наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ констатиран с констативни актове № № 305 и 305 - А / 18.09.2008 г, чийто съдържание не е опровергано в хода на административното производство, а така също и пред съда с други доказателства. По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, процесната пристройка представлява строеж, за който липсват одобрени строителни книжа- одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, и за който не е предприета процедура по узаконяване по реда на § 184, ал. 2 ПЗР на ЗУТ. Ето защо както административния орган, а така също и съда законосъобразно са приели, че същият подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението при спазване на материалния закон. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Не са налице отменителните основания по смисъла на чл. 209, ал. 1 . 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 АПК следва решението да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение