Решение № 4727 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2769/2018 г.

Решение № 4727 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2769/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на А. М. И. от гр. С. срещу решение № 14651 от 30.11.2017 г. по адм. д. № 10237/2016 г. на ВАС, тричленен състав на Пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на А. М. И. срещу Заповед № РД - 26 - 411 от 29.07.2016 г. на Министъра на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е прекратено служебното праоотношение на А. М. И. на длъжност "главен експерт" в отдел "Индустриално сътрудничество и кодификация", главна дирекция "Отбранителна активизация", ранг IV старши, считано от 01.08.2016 г. С касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в противоречие със закона и събраните доказателства съдът е приел, че при издаване на оспорената пред него не са допуснати нарушения от категорията на съществените, а именно липса на предложение за прекратяване от постоянния секретар по отбраната съгласно Устройствения правилник на министреството. Твърди и незаконосъобразност и противоречие с материално правните разпоредби относно конституционното право на труд, несъответствие с целта на закона, неравно третиране, съразмерност. О. М. на отбраната чрез процесуалния си представител и с представени писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред тричленния състав на ВАС заповед № РД - 26 - 411 от 29.07.2016 г. Министърът на отбраната е прекратил на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл служебното правоотношение на на А. М. И. на длъжност "главен експерт" в отдел "Индустриално сътрудничество и кодификация", главна дирекция "Отбранителна активизация", ранг IV старши, считано от 01.08.2016 г. За да постанови обжалваното решение, състав на ВАС, Пето отделение е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при издаването й не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Приел е, че това е така, тъй като нито в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), нито в ЗДСл е предвидена при прекратяване на служебното праоотношение процедура с произнасяне на помощен орган. Приел е, че липсата на предложение от страна на помощен орган - постоянният секретар или заместник - министъра на отбраната, макар и предвидено в Устройствения правилник на министреството, не представлява нарушение от категорията на съществените, тъй като прекратяването е извършено от органа по назначаването, на който по закон са предоставени и правомощията по прекратяването - министъра на отбраната. Приел е и че са налице предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като А. И. е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 01.11.2000 г., т. е. преди назначаването му за държавен служител със заповед № Н 1099 от 01.09.2003 г. Приел е и че с прекратяване на служебното праоотношение не е допуснато неравно третиране по признак "възраст", тъй като нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл изисква като предпоставка придобито право на пенсия, а не поставя изисквания за възраст на определената категория субекти. Приел е и че не е нарушено конституционното право на труд, тъй като същото не е неограничено и не гарантира неизменност на работното място. Оспореното решение е правилно. На първо място съгласно чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл "Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие: когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване". В тази разпоредба са разписани предпоставките, при които може да бъде прекратено служебното правоотношение и съответно компетентността на органа, който може да упражни това правомощие при наличие на предпоставките. Видно от цитираното органът по назначаването е компетентният орган, който може да прекрати служебното правоотношение, в конкретния случай министърът на отбраната. Законосъобразен е извода на тройния състав на ВАС, че липсата на предложение от помощния орган не е нарушение от категорията на съществените, което да доведе до незаконосъобразност на оспорената заповед. Предложение от помощен орган е предвидено в Устройствения правилник, но не и в закона, т. е. тази процедура не е задължително условие, неспазването на което да доведе до незаконосъобразност на заповедта. Самото наименование, а именно предложение от помощен орган - помощен на органа по назначението, води до извода, че възможността за предложение е приета в помощ на органа по назначението, но не представлява задължителна процедура, както и не лишава органа по назначение от самостоятелна преценка за наличието на предпоставките за прекратяване на служебно правоотношение и съответно за прекратяване на служебното правоотношение. На второ място неоснователно е възражението за незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение на закона от съда относно конституционно закрепеното право на труд, несъответствие с целта на закона и неравно третиране - дискриминация по признак възраст. Това е така, тъй като на първо място законосъобразно тричленният състав е приел, че конституционното право на труд не е неограничено и същото не означава неизменност на работното място и съответно не води до забран за прекратяване на съответното трудово и служебно правоотношение при наличие на законови предпоставки за това. Неоснователно е и възражението за неправилна преценка относно липсата на противоречие с целта на закона, тъй като именно законът е предвидил възможност и хипотеза, при която е допустимо прекратяване на служебното правоотношение на служителя в случай, че той е придобил право на пенсия. Да се приеме обратното би следвало да се приеме, че самата разпоредба противоречи с целите на закона, а това не е така. Най - накрая неоснователно е възражението за незаконосъобразност на решението, поради неправилна преценка за липса на дискриминация по признак възраст. Това е така, тъй като основанието и условието за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя не е навършена определена възраст, а придобито право - в случая право на пенсия и упражнено такова право, т. е. критерият не е възраст. Както и по отношение на други служители, на които е прекратено или не е прекратено правоотношението и за които е налице този признак не може да се приеме, че има неравно третиране по признак възраст, тъй като правопораждащият факт е един и същ, а именно придобито и упражнено право на пенсия преди възникване на служебното правоотношение. Във връзка с всичко гореизложено настоящият състав намира, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на Върховния административен съд